Историите на бежанците, разбира се, не секваха. Разделени семейства, изгубени или убити близки. Ферми, дюкяни и работилници, съсипани под напора на хорските беди, прекъснали всякакъв обмен на стока. След като не можеха да продават, хората не можеха и да купуват. Пророкът се бе оказал само последната тухла, за да се скърши окът на талигата. Нинив не каза нищо, когато Елейн пъхна една жълтица в ръката на един човечец с оредяла сива коса, а той понечи да й целуне ръка. Сама щеше да разбере колко бързо свършват парите. Освен това самата Нинив беше раздала няколко монети. Е, може би малко повече от няколко.
Само двама от мъжете не бяха побелели или оплешивели — те всъщност си бяха още момчета и Нинив се съмняваше, че са се бръснали повече от два-три пъти през живота си. Момчетата гледаха боязливо и тръпнеха, щом ги погледнеше някой от шиенарците. Понякога по-старите мъже подхващаха приказка как ще започнат отначало, ще намерят някое парче земя да я орат и сеят или ще завъртят отново занаята и търговията, но ако се съдеше по интонацията, това беше по-скоро заблуда и стремеж да вдъхнат кураж у другите, отколкото искрена надежда. В повечето случаи си говореха тихо за семействата: кой загубил жена, кой синове и дъщери, кой — внуци. Хора, изгубили всичко, и самите те — изгубени. На втората нощ един клепоух човечец, който й се струваше най-ентусиазираният сред това опечалено множество, беше изчезнал; просто го нямаше, когато слънцето изгря. Навярно беше успял да доплува до брега. Дано.
Все пак тези, които спечелиха сърцето й, бяха жените. Тях не ги чакаха по-добри перспективи, отколкото мъжете, нито повече сигурност, само бремето им беше по-тежко. Никоя от тях нямаше мъж със себе си, нито знаеше поне дали мъжът й е жив, но въпреки това отговорностите също ги тласкаха напред. Никоя що-годе издръжлива жена не можеше да се предаде, когато имаше деца, за които да се грижи. Дори и тези, които нямаха, бяха решени да си намерят някакво бъдеще. Всички те хранеха поне някакво късче надежда, за което мъжете само се преструваха, че имат. Три от тях й станаха особено скъпи.
Никола беше почти на нейната възраст и ръст, стройна тъмнокоса тъкачка с големи очи, която се беше канила да се жени. Докато на нейния Хюран не му беше щукнало в главата, че дългът го зове да последва пророка, да последва Преродения Дракон; щял да се ожени за нея, когато дългът му позволял. Дългът се беше оказал нещо много важно за Хюран. Иначе от него щяло да излезе добър и примерен съпруг и баща, така поне твърдеше Никола. Само че това, което му беше влязло в главата, не му беше донесло нищо добро, след като някой му я беше разцепил с брадва. Никола не знаеше кой, нито защо, знаеше само, че трябва да избяга колкото се може по-далече. Все някъде, според нея, щеше да се намери място, където да няма убийства, където да може да живее, без да трепери какво ще я срещне на следващия ъгъл.
Мариган, малко по-голяма, доскоро беше била пълничка, но сега раздърпаната й кафява рокля висеше отпусната по тялото й, а грубичкото й лице изглеждаше повече от изтощено. Двете й синчета, Джарил и Сийв, на шест и на седем, гледаха околния свят с широки и много тъжни за деца очи; сгушени едно в друго, те изглеждаха изплашени от всичко и всички, дори от собствената си майка. Мариган се беше занимавала с церове и билки в Самара, въпреки че хранеше доста странни представи за тях. Всъщност това никак не беше чудно: една жена, предлагаща цяр при близостта на Амадиция и на Белите плащове отвъд реката трябваше да се снишава и още от първите си опити трябваше да се учи сама. Единственото, което беше искала да прави в живота си, бе да лекува болести и твърдеше, че се била справяла много добре, въпреки че не успяла да спаси съпруга си. Няколкото години след смъртта му бяха преминали много тежко за нея, а идването на пророка с нищо не бе облекчило живота й. Тълпите, тръгнали да ловят Айез Седай, я бяха принудили да се крие, след като бе излекувала един мъж от треска и мълвата се бе развихрила дотам, че го била вдигнала от гроба. Ето колко малко знаеха повечето хора за Айез Седай — смъртта стоеше отвъд всякаква сила за Изцеряване. Дори Мариган, изглежда, не мислеше, че е така. Тя не знаеше дали ще постигне нещо повече от Никола. Някое село, надяваше се, където да може отново в мир да раздава билките си.