Освен разходките си до кабинета на Елайда двете се учеха и да контролират както себе си, така и околната среда в Света на сънищата. Нинив не смяташе да позволява повече да я изненадат, както я бяха изненадали Егвийн и Мъдрите. За Могедиен се стараеше изобщо да не помисля. По-добре беше да се съсредоточи върху Мъдрите.
За фокуса на Егвийн да се появява в сънищата им, както беше направила в Самара, не можаха да отгатнат нищо. Викането й не доведе до нищо, освен че нарасна тревожното чувство, че ги следят, а по нейния начин тя така и не се появи повече. Опитът да бъде задържан друг човек в Тел-айеран-риод се оказа напълно обезсърчаващ, дори след като Елейн се досети в какво се състои хитрината — в това да видиш другия просто като част от съня. Елейн най-накрая го постигна — за което Нинив я поздрави с възможното за нея най-голямо великодушие, — но дни наред Нинив не успяваше. Елейн й се струваше съвсем като мъгла и й изчезваше с усмивка, когато си поискаше. Когато Нинив най-сетне успя да закрепи Елейн там, изпита такова напрежение, сякаш се бе мъчила да вдигне канара.
Създаването на фантастични цветове и форми се оказа много по-забавно. Влаганото усилие, изглежда, беше свързано както с големината на предмета, така и с възможността той да съществува реално. Дървета, покрити с невъобразими по форма цветове в розово, златно и пурпурно се създаваха по-трудно, отколкото например едно огледало на стойка, за да видиш какво си направила с роклята си или какво другата е направила с нея. Палат от блестящ кристал, изникнал от земята, бе още по-труден за направа и макар да изглеждаше стабилен при допир, се изменяше, щом образът в ума ти се разколебаваше, и напълно изчезваше заедно с него. Те тихомълком се разбраха да не се занимават с животни, след като едно странно нещо — приличащо много на кон, но с рог на муцуната! — ги подгони бясно по един хълм, докато не успяха да го накарат да изчезне. Това за малко щеше да възпламени нова свада, понеже всяка от тях обвиняваше другата, че го е направила, но Елейн изведнъж се закикоти — как ли били изглеждали, докато бягали панически и подвиквали на съществото да ги остави на мира. Дори упоритото нежелание на Елейн да признае, че вината е нейна, не можа да спре Нинив и тя да избухне в кикот.
Елейн редуваше железния диск с привидно кехлибарената плочка с релефа на спяща жена, но не беше доволна и от двата тер-ангреала. Колкото и усилено да се трудеше над тях, не се чувстваше така пълно в Тел-айеран-риод, както с пръстена. А всеки от двата изискваше усилен труд; да завържеш просто сплита на Дух беше невъзможно, тъй като Светът на сънищата я изхвърляше моментално. В същото време преливането на каквото и да е друго изглеждаше почти невъзможно, въпреки че Елейн така и не можа да разбере защо. Тя, изглежда, повече се интересуваше от това как са направени и никак не беше доволна, че двете древни реликви не разкриват тайните си толкова лесно, колкото ай-дам. Това, че не намираше отговор, бе като трън в чорапа й.
Веднъж Нинив опита един от двойката, по съвпадение тъкмо в нощта, когато трябваше да се срещнат с Егвийн, на втората нощ, след като напуснаха Боанда. Нямаше да е достатъчно ядосана, за да го направи, ако не съществуваше онова, което толкова често я дразнеше. Мъжете.
Започна се с Нерес, който тъпчеше по палубата, докато слънцето тънеше на запад, и си мърмореше как му били съсипали стоката. Тя, разбира се, не му обърна внимание. После Том подхвърли тихо, докато си оправяше постелката под втората мачта: