След като Егвийн най-сетне млъкна Елейн промълви немощно:
— А той добре ли е? — Тя като че ли също беше започнала да се усъмнява в собствените си спомени.
— Толкова добре, колкото може да се очаква — отговори Амис. — Той много се натоварва и не слуша никого. Освен Моарейн. — Амис никак не беше доволна.
— Авиенда е с него почти непрекъснато — каза Егвийн. — Тя ти го пази много добре.
В последното Нинив се усъмни. Не знаеше много за айилците, но допускаше, че щом Амис казва „много“, това означава „убийствено“.
Елейн явно споделяше мнението й.
— Тогава защо му позволява да се натоварва толкова? Какво прави той?
Оказа се, че твърде много неща, и то тежки. Всеки ден по два часа упражнения с меча, с Лан или с някой друг, който му попадне под ръка. Тук Амис стисна неодобрително устни. Още два, в изучаване на айилското бойно изкуство без оръжия. Колкото и да го намираше Егвийн за странно, Нинив знаеше много добре колко безпомощен можеш да се окажеш, когато не си в състояние да прелееш. Въпреки че Ранд не би трябвало никога да се оказва в подобно положение. Той беше станал крал или нещо повече, обкръжен от охраната на Фар Дарейз Май, и раздаваше заповеди на лордове и лейди. Всъщност хабял толкова много време с подобни заповеди и да следи след това дали ги изпълняват, че почти не отделял време за храна, освен ако Девите не му донесели нещо за ядене. Странно защо, докато това предизвика загриженост у Егвийн и Елейн, Амис изглеждаше развеселена, въпреки че лицето й си възвърна айилската вкамененост, когато усети, че Нинив го е забелязала. Още по един час ежедневно прекарвал в някаква странна школа, която бил основал, канейки в нея не само учени глави, но и майстори занаятчии, от някакъв човек, който правел далекогледи, до една жена, конструирала нещо като огромен арбалет, който да мята копия на една миля разстояние. Не бил обяснил пред никого причината за това свое начинание, освен може би на Моарейн, но единственият отговор, който Айез Седай била дала на Егвийн, бил, че подтикът да оставиш нещо след себе си бил силен у всекиго. Моарейн, изглежда, изобщо не се притесняваше какви ги върши Ранд.
— Остатъците от Шайдо се оттеглят на север — каза мрачно Амис — и още се прехвърлят към тях през Драконовата стена всеки ден, но Ранд ал-Тор като че ли напълно ги е забравил. Сега изпраща копията на юг, към Тийр. Половината вече са тръгнали. Руарк твърди, че дори не бил обяснил на вождовете причината, а не допускам, че Руарк ще ме лъже. Моарейн е по-близо до Ранд ал-Тор от всеки друг, освен Авиенда, но тя отказва да го пита. — Айилката поклати глава. — Въпреки че в нейна защита бих казала, че и Авиенда не можа да изкопчи нищо.
— Най-добрият начин да запазиш нещо в тайна е да не го казваш на никого — заяви Елейн, с което си спечели един сърдит поглед. Амис не отстъпваше много на Баир, станеше ли дума за погледи, които да те накарат да запристъпваш на място.
— Това тук едва ли ще го разрешим — каза Нинив и прикова очи в Егвийн. Приятелката й изглеждаше неспокойна. Ако можеше да се намери подходящ момент да започне да възстановява равновесието между двете, то сигурно беше точно сега. — Това, което държа да разбера…
— Права си — прекъсна я Егвийн. — Не се намираме в кабинета на Шериам, където можем да се отпуснем и да си побъбрим. Вие какво имате да ни кажете? Още ли сте с менажерията на господин Лука?
Нинив затаи дъх и въпросите моментално излетяха от главата й. Твърде много имаше за разказване. И не по-малко за премълчаване. Тя заяви, че е издебнала Ланфеар до срещата на Отстъпниците и спомена само, че е мернала Могедиен да я следи. Не че толкова искаше да избегне описанието как Отстъпницата я беше овързала на фльонга — не съвсем; не точно — но Биргит все още не беше ги освободила от обещанието да пазят тайната й. Разбира се, това предполагаше, че не трябва изобщо да споменават за Биргит, нито че тя е с тях. Беше доста неловко, след като знаеше, че Егвийн знае, че Биргит им помага, макар да не знаеше нищо повече, и въпреки това да продължава да се преструва все едно, че Егвийн не знае нищо, но Нинив успя да се справи, въпреки че заекна малко, когато Егвийн повдигна вежди. Слава на Светлината, че Елейн й помогна да представи събитията в Самара все едно, че виновни бяха Галад и Масема. Което всъщност си беше така. Ако единият и другият просто бяха изпратили да я уведомят за кораба, нямаше да последва всичко останало.
Когато тя приключи — със Салидар — Амис каза тихо:
— Сигурни ли сте, че те ще подкрепят Кар-а-карн?
— Би трябвало да знаят Пророчествата за Дракона не по-зле от Елайда — отвърна Елейн. — Най-добрият начин да се противопоставят на нея е да се прикрепят към Ранд и да разгласят пред целия свят, че смятат да го поддържат чак до деня на Тармон Гай-дон. — Липсваше и най-лекият трепет в гласеца й, който да издаде, че не говори за него като за абсолютно непознат. — Иначе те са най-обикновени бунтовнички без право да си спечелят признание. Те се нуждаят от него поне толкова, колкото и той от тях.