Амис кимна, но все още не изглеждаше напълно убедена.
— Струва ми се, че си спомням Масема — каза Егвийн. — Едни кухи очи и вечно кисели? — Нинив кимна. — Трудно ми е да си го представя като пророк, но такъв като него би могъл да предизвика размирици. Сигурна съм, че Галад е направил само това, което е сметнал за най-добре. — Бузките на Егвийн леко се изчервиха: дори споменът за лицето на Галад можеше да го предизвика. — Ранд ще поиска да научи за Масема. И за Салидар. Стига да успея да го задържа достатъчно дълго на едно място, за да му го кажа.
— Искам все пак да разбера как стана така, че и двете сте тук? — каза Амис. Тя изслуша обясненията им и заобръща плочката в дланта си, след като Нинив й я подаде. От това, че някой докосваше тер-ангреала, докато тя продължаваше да го използва, кожата на Нинив настръхна. — Убедена съм, че сега ти си тук по-малко, отколкото Елейн — заяви най-сетне Мъдрата. — Когато една Сънебродница пристъпи в Света на сънищата в съня си, само една малка частица от нея остава в тялото й, колкото да го държи живо. Ако заспи плитко, така че да може да е тук и в същото време да разговаря с хората в будния свят, тя изглежда както ти сега в очите на тази, която е тук изцяло. Навярно е същото. Не знам обаче дали ми харесва това, че всяка жена, която може да прелива, е в състояние да влиза в Тел-айеран-риод, дори в това състояние. — Тя върна тер-ангреала на Нинив.
Нинив въздъхна облекчено и бързо прибра плочката. Стомахът й обаче продължи да пърха.
— Ако сте си казали всичко… — Амис замълча, докато Нинив и Елейн припряно я увериха, че нямат повече за казване. Сините очи на тази жена бяха невероятно проницателни. — Тогава трябва да си тръгваме. Длъжна съм да призная, че от тези срещи има повече полза, отколкото допусках отначало, но тази вечер ме чака още много работа. — Тя погледна Егвийн и двете изчезнаха едновременно.
Нинив и Елейн не се поколебаха. С едно примигване на очите огромните червени колони около тях се превърнаха в стените на малка, облицована с тъмно дърво стая. Ядът на Нинив бе започнал да отслабва и заедно с него удържането на сайдар, но видът на кабинета на Наставницата на новачките укрепи и двете. Какво упорито непокорство, наистина! Уж се надяваше, че Шериам ще е в Салидар; щеше да е истинско предизвикателство да се срещнат на равна нога. А в същото време като че ли й се искаше да не я завари там. Елейн се заоглежда в огледалото с позлатената рамка и заоправя уж безгрижно косата си. Само дето не беше нужно тук да използва ръцете си за тази цел. Защо Егвийн им беше предложила среща тук? Кабинетът на Елайда можеше и да не е много удобно място, но все пак беше по-подходящо от това.
Миг по-късно Егвийн се появи от другата страна на широката маса, с леден поглед и ръце на кръста, сякаш беше законната обитателка на помещението.
Преди Нинив да успее да си отвори устата, Егвийн каза:
— Какво сте се разплещили вие двете, чавка ли ви е изпила ума, че сте се раздрънкали като безмозъчни слугинчета? Или като ви помоля да премълчите нещо, тичате да го кажете на първата срещната? Случайно да ви е хрумвало, че не трябва да казвате всичко пред всеки? А аз си въобразявах, че можете да пазите тайни. — Бузите на Нинив пламнаха, но едва ли се бяха зачервили толкова, колкото на Елейн. Егвийн обаче още не беше свършила. — Колкото до това как го направих, не мога да ви науча. Трябва да си Сънебродница. Дали можеш да докоснеш нечий сън с помощта на пръстена — не знам. А се съмнявам, че е възможно с онова другото. И много внимавайте какво правите. Салидар може да не се окаже това, което очаквате. А сега, аз също имам работа тази вечер. Опитайте се поне да мислите малко с ума си! — И тя изчезна толкова бързо, че последната й дума сякаш дойде от празния въздух.
Смутът почти погълна гнева на Нинив. Тя наистина замалко щеше да го избълва, особено след като Егвийн изрично я беше помолила да не го прави. А и Биргит: как беше възможно да пазиш една тайна, след като и друга я знае? Смутът надви и сайдар се изсипа като пясък между пръстите й.
Нинив се сепна и се събуди, все още стискайки тъмножълтия тер-ангреал в едната си ръка. Лампата едва тлееше. Елейн лежеше свита до нея и още спеше; пръстенът на кожената връв се беше смъкнал в трапчинката под гърлото й.