— А защо не ни го каза? — попита Шериам тихо, но със стоманена нотка в гласа. Като Наставница на новачките, тя никога не извисяваше глас, но понякога ти се дощяваше да го направи. — Три Посветени — Посветени! — изпратени от Кулата да гонят тринадесет пълноправни сестри от Черната Аджа. Ти бебета ли използваш да запълваш дупката на лодката си, Сюан?
— Не сме бебета — намеси се разгорещено Нинив. — Няколко от тези тринадесет вече са мъртви и ние на два пъти объркахме плановете им. В Тийр ние…
Карлиня я сряза като с леден нож.
— Вече ни казахте всичко за Тийр, дете. И за Танчико. И как си надвила Могедиен. — Устните й се изкривиха в ирония. Вече бе казала, че Нинив е проявила безразсъдна глупост, като се е приближила на по-малко от миля до една Отстъпница, и че е имала късмет, че изобщо е останала жива. Това, че Карлиня не знаеше колко е права — те определено не бяха разказали всички подробности, — само накара стомаха на Нинив да се свие още повече. — Вие сте едни деца и трябва да се радвате, ако не решим да ви наплескаме. А сега стой мирно и отговаряй само когато те питат. — Нинив се изчерви насила — надяваше се, че ще го вземат за притеснение — и застана мирно.
Шериам не откъсваше очи от Сюан.
— Е? Защо все пак нищо не си ни казала за това, че си пратила три невръстни дечица на лов за лъвове?
Сюан вдиша дълбоко, но скръсти ръце и сведе глава като покаяла се грешница.
— Не виждах смисъл, Айез Седай, след като имаше толкова по-важни неща. Не съм премълчала пред вас нищо, когато е имало и най-малко основание да го кажа. Споделих и най-малките подробности, които знам за Черната Аджа. Дълго време не знаех къде са тези двете и какво точно вършат. Същественото е, че сега те са тук и с тези три тер-ангреала. Трябва да разберете какво означава да има достъп до кабинета на Елайда, до документите й, макар и късчета от тях. Така и нямаше да знаете, че тя знае къде сте, преди да е станало късно, ако не беше това.
— Разбираме — отвърна Аная и погледна Морврин, която продължаваше да се мръщи над пръстена. — Само че смисълът на всичко това малко ни изненадва.
— Тел-айеран-риод — въздъхна Морврин. — Че това досега е било само тема за научни беседи в Кулата, почти легенда. А и айилските Сънебродници. Кой си е представял, че айилските Мъдри могат да преливат.
Нинив съжаляваше, че не успяха да запазят това в тайна — както истинската самоличност на Биргит и още няколко неща, които скриха — но беше трудно да не изтървеш нещо, когато те разпитват жени, способни дупка в камък да пробият с поглед, ако поискат. Е, може би трябваше да се задоволи и с това, което все пак скриха. Още повече че след като споменаха за Тел-айеран-риод, по-скоро мишка щеше да подгони котки, отколкото тези жени да престанат да задават въпроси.
Леане пристъпи крачка напред, без да поглежда към Сюан.
— Същественото е, че с тези тер-ангреали вие можете да говорите с Егвийн, а чрез нея — с Моарейн. А с тяхна помощ не само ще държите под око Ранд ал-Тор, но дори ще можете да му влияете чак в Кайриен.
— Където той отиде след Айилската пустош — каза Сюан. — Където аз предсказах, че ще отиде. — Ако погледът и думите й бяха насочени към Айез Седай, то строгият й тон беше предназначен за Леане, която изсумтя.
— Голяма полза. Да се пратят две Айез Седай да гонят патки в Пустошта.
О, да, хладината този път беше смразяваща.
— Достатъчно, деца — каза Аная, досущ все едно че бяха немирните й рожби, а тя — майката, свикнала с дребните им кавги. И изгледа многозначително другите Айез Седай. — Ще бъде много добре, ако можем да говорим с Егвийн.
— Стига тези неща наистина да действат така, както се твърди — каза Морврин, подхвърляйки пръстена в дланта си и опипвайки другите два тер-ангреала в скута си. Без доказателства тази жена нямаше да повярва, че и небето е синьо. Шериам кимна.
— Да. Това ще бъде първото ви задължение, Елейн, Нинив. Ще имате рядката възможност да учите Айез Седай, като ни покажете как да ги използваме.
Нинив отвърна с реверанс и оголи зъбите си — ако искат, да го вземат за усмивка, тяхна работа. Да ги учи? Как ли не. И никога повече да не може да се доближи до пръстена и другите два тер-ангреала. Реверансът на Елейн беше още по-вдървен, а лицето й бе ледена маска. Очите й се извъртяха почти с копнеж към онзи глупав ай-дам.
— Пълномощните писма ще бъдат от полза — каза Карлиня. При всичката хладна логика на Бялата Аджа в гласа й се долавяше раздразнение. — Гарет Брин непрекъснато плаче за повече пари, отколкото можем да му дадем, но с тези почти ще можем да задоволим безмерните му претенции.