Тези неща вече ги бяха казвали, и то неведнъж, и сега никоя повече не ги слушаше.
Шериам стана и пристъпи до Сивата сестра.
— Нищо не пренебрегваме, Беонин. Но от повече въпроси към децата — полза никаква. Те вече ни казаха каквото знаят.
— Винаги има полза от въпроси — каза Морврин. Беше престанала да опипва тер-ангреалите и се взираше в счупения диск също толкова напрегнато, колкото другите. Можеше и да е куендияр — двете с Беонин го бяха изпробвали и бяха потвърдили, че е, но въпреки това тя сама бе отчупила едно парченце с ръце.
— Колко от седемте все още държат? — промълви Миреле, сякаш на себе си. — Колко още остава, докато Тъмния излезе на свобода и започне Последната битка? — Всяка Айез Седай вършеше почти всичко, доколкото позволяваха личните й дарби и наклонности, но въпреки това всяка Аджа имаше свои причини за съществуването си. Зелените — които наричаха себе си още „Бойната Аджа“ се държаха в готовност, за да се възправят срещу новите Властелини на ужаса в деня на Последната битка. В гласа на Миреле почти се долавяше нотка на нетърпение.
— Три — отвърна колебливо Аная. — Три все още държат. Стига да знаем всичко. Да се молим, че е така. Да се молим, че трите са достатъчно.
— Да се молим, че онези три са по-здрави от този — промърмори Морарин. — Куендияр не може да се чупи така, след като е куендияр. Просто не може.
— Това ще го обсъдим по-късно — каза Шериам. — След някои по-неотложни неща, за които поне можем да направим нещо. — Тя взе кърпата от ръцете на Беонин и отново покри счупения печат. — Сюан, Леане, взехме решение относно… — Тя млъкна и се извърна към Елейн и Нинив. — На вас двете не ви ли се каза да си тръгвате? — Въпреки външното й спокойствие смутът от това, че бе забравила за присъствието им, се усети.
Нинив с много голяма охота се поклони, изломоти едно припряно: „С ваше позволение, Айез Седай“, и заприпка към вратата. Нито мускулче не трепна по лицата на Айез Седай — както и на Сюан и Леане, — докато гледаха как двете с Елейн излизат. Очите им сякаш изтласкаха Нинив. Елейн се изниза от стаята не по-малко пъргаво, макар да успя да хвърли последен поглед към ай-дам.
Нинив притвори вратата, облегна се на голите дъски, стиснала позлатеното ковчеже до гърдите си, и за първи път, откакто бяха влезли в каменния хан, вдиша с наслада, или поне така й се стори. Не искаше и да помисля повече за счупения печат. Поредният счупен печат. Не, нямаше да мисли повече за това. Тези жени можеха да стрижат овци с погледите си. Дори очакваше с нетърпение първата им среща с Мъдрите, стига да не се наложеше да се озове по средата. Когато за първи път бе отишла в Кулата, й беше изключително трудно да се научи да прави това, което й казват, и да прекланя глава. След тези дълги месеци, в които тя се разпореждаше — е, съветвайки се с Елейн обикновено — не знаеше дали отново ще може да привикне с това.
Гостилницата със зле изкърпения гипсов таван и студените каменни камини, почти готови да рухнат, вреше и кипеше като кошер, както я завари, когато влязоха отначало. Никой почти не я погледна, тя също не обърна внимание на никого. Но имаше хора, които ги чакаха.
Том и Джюйлин седяха на една ниска скамейка до олющената стена, а Юно бе клекнал пред тях и дългата дръжка на меча стърчеше над рамото му. Арейна и Никола, и двете зяпнали удивени към всичко наоколо и мъчещи се да го скрият, заемаха друга пейка с Мариган, която гледаше опитите на Биргит да развесели Джарил и Сийв, жонглирайки непохватно с три от цветните дървени топчици на Том. Коленичила зад момченцата, Мин ги пощипваше и им шепнеше в ушите, но те се бяха сгушили едно до друго и гледаха мълчаливо с ококорени очи.
Само още двама не шетаха забързано. Двама от тримата Стражници на Миреле. Бяха се облегнали съвсем небрежно на стената на няколко крачки зад пейките, точно пред вратата към коридора за кухнята, улисани в разговор. Крой Маким, жълтокос, корав като камък андорец с фин профил, и Авар Хачами, с ястребов нос, квадратна брадичка и дебели прошарени мустаци. Човек не можеше да нарече Хачами привлекателен мъж дори преди дълбоките му тъмни очи да те накарат да запреглъщаш. Те естествено изобщо не поглеждаха към Том, Юно или някой от останалите. Чисто съвпадение беше, че само те двамата бездействаха и бяха избрали да го правят точно на това място. Естествено.
Като видя Нинив и Елейн, Биргит изпусна една от топчиците.
— Какво им казахте? — запита ги тя тихо, поглеждайки бегло сребърната стрела в ръката на Елейн. Колчанът висеше на бедрото й, но лъка беше опряла на стената.
Нинив пристъпи до нея, без да поглежда към Маким и Хачами, също толкова предпазливо сниши глас и отвърна много сдържано: