— Казахме им всичко, за което ни попитаха.
Елейн докосна Биргит по ръката.
— Знаят, че си добра приятелка, която ни е помогнала. Поканена си да останеш тук, както и Арейна, Никола и Мариган.
Част от тревогата на Биргит се стопи и Нинив осъзна колко е била напрегната. Синеоката жена вдигна падналата топка и ловко подхвърли и трите към Том, който ги улови с една ръка и ги накара да изчезнат някъде из ръкавите му с елин жест. Съвсем плаха усмивка на облекчение се плъзна по устните й.
— Не мога да ви опиша колко се радвам, че отново ви виждам — заяви Мин може би за четвърти или пети път. Косата й беше по-дълга отпреди, макар все още да приличаше на черна шапка около главата й, и освен това изглеждаше някак по-различна — по начин, който Нинив трудно можеше да напипа. Удивително бродирани цветенца красяха реверите на палтото й; преди тя винаги носеше дрехи без украса. — Трудно е да срещнеш тук дружелюбно лице. — Очите й съвсем лекичко пробягаха към Стражниците. — Трябва да поседнем някъде насаме и да си поговорим. Нямам търпение да чуя най-после какво сте правили, откакто напуснахте Тар Валон. — Или да им разкаже какво и тя е правила, ако Нинив не бъркаше в предположенията си.
— Аз също много бих искала да си поговоря с теб — отвърна й много сериозно Елейн. Мин я погледна, след което въздъхна и кимна, този път не толкова възторжено, колкото преди малко.
Том, Джюйлин и Юно се изправиха с физиономии, каквито мъжете обикновено си придаваха, когато са твърдо решени да кажат неща, за които смятат, че на една жена може и да не й се хареса да ги чуе. Преди да успеят да отворят устите си обаче, една къдрокоса жена в рокля на Посветена си проби с лакти път между Джюйлин и Юно и се изправи пред Нинив.
Роклята на Фаолайн с нейните седем разноцветни ивици по ръбовете за всяка Аджа не беше толкова бяла, колкото се полагаше, и мургавото й лице беше навъсено.
— Изненадана съм, че те виждам тук, дивачко. Мислех, че си избягала в селото си, а нашата мила щерка-наследница при майка си.
— На теб още ли любимото ти занимание е да пресичаш млякото с поглед, Фаолайн? — попита Елейн.
Нинив се усмихна любезно. Почти. Два пъти в Кулата Фаолайн беше определена да я учи на нещо. И да я постави на място, както тя смяташе. Дори когато двете, учителка и ученичка, бяха само Посветени, учителката беше с ранг на Айез Седай, докато траеше урокът и Фаолайн се възползваше от тези права с пълни шепи. Къдрокосата жена беше прекарала осем години като новачка и още пет като Посветена и никак не бе доволна, че Нинив бе прескочила първото или че Елейн бе носила чисто бялото по-малко от година. Два урока от Фаолайн и две посещения в кабинета на Шериам за Нинив, за опърничавост, сприхавост и още цял списък от прегрешения, дълъг колкото ръката й.
— Чух, че една се била отнесла много лошо със Сюан и Леане — каза Нинив невинно. — И Шериам смята да я използва за назидание, за да се сложи край на това веднъж завинаги. — Тя прикова очи в другата, а очите на Фаолайн се разшириха от тревога.
— Нищо не съм направила, след като Шериам… — Лицето й пламна. Мин скри устата си в шепа, а Фаолайн рязко извърна глава и огледа другите жени, от Биргит до Мариган. После махна безцеремонно на Никола и Арейна. — Вие двете сте достатъчни, струва ми се. Тръгвайте с мен. Хайде. Не се мотайте. — Те се надигнаха бавно, като Арейна изгледа Нинив с тревога.
Елейн пристъпи между двете и Фаолайн и вирна брадичка.
— Какво искаш от тях?
— Само изпълнявам заповедите на Шериам — отвърна Фаолайн. — Лично аз смятам, че са твърде стари за първото изпитание, но изпълнявам заповеди. Една от сестрите придружава хората на лорд Брин, набиращи войска, за да изпитва жени, стари дори колкото Нинив. — Внезапната й усмивка беше като на усойница. — Трябва ли да уведомя Шериам Седай, че ти си против, Елейн? Да й предам ли, че не позволяваш твоите лични слуги да бъдат изпитвани? — При тази закана брадичката на Елейн малко се смъкна, но тя, разбира се, нямаше да се предаде така лесно.
Нинив докосна Фаолайн по рамото.
— Много ли са намерили?
Жената въпреки волята си обърна глава, а Елейн започна да утешава Арейна и Никола, обяснявайки им, че няма да им направят нищо лошо, нито ще ги принуждават за каквото и да е. Чак дотам Нинив едва ли щеше да стигне. Когато Айез Седай намереха някоя с вродената в нея искра, като Елейн или Егвийн, някоя, която един ден може да започне да прелива, иска или не, те не се колебаеха да я тикнат да се учи, въпреки желанието й. Като че ли бяха малко по-снизходителни към онези, конто можеха да се научат, но никога не биха се докоснали до сайдар без обучение, както и към дивачки — онези, които оцеляваха при шанс едно към четири, научавайки се сами, обикновено без да съзнават какво правят и често с някакво ограничение, както при самата Нинив. Те уж сами можеха да изберат дали да идат в Кулата, или не. Нинив сама беше избрала да иде, но подозираше, че и да беше отказала, щяха да я заведат вързана. Айез Седай оставяха на жените, за които имаше и най-малък шанс да се присъединят към тях, толкова избор, колкото има едно агънце преди празник.