— Три — отвърна Фаолайн след малко. Толкова усилия, и да намерят само три. — Едната от които — дивачка. — Тя откровено презираше дивачките. — Не разбирам защо толкова искат да намерят още новачки. Тези, които и сега си имаме, не могат да бъдат издигнати в Посветени преди Кулата да се възстанови. За всичко е виновна Сюан Санче. Тя и Леане. — Едно мускулче на бузата й потрепна, сякаш бе осъзнала, че забележката й може да се изтълкува като опит да нападне бившите Амирлин и Пазителката, и тя хвана Арейна и Никола за ръце. — Хайде. Изпълнявам заповеди и щом трябва да ви изпитат, ще ви изпитат, колкото и да се бавим.
— Противна жена — промърмори Мин след Фаолайн. — Ако има справедливост на този свят, би трябвало да я чака неприятно бъдеще.
Нинив искаше да попита Мин какво е видяла около главата на къдрокосата Посветена — и още поне сто въпроса имаше да я пита, — но Том и другите двама застанаха решително пред нея и Елейн — Джюйлин и Юно леко встрани, тъй че тримата да държат под око цялото помещение. Биргит отвеждаше Джарил и Сийв при майка им. Мин явно знаеше какво са намислили тримата, ако се съдеше по мрачния й поглед; тя като че ли се канеше да каже нещо, но накрая само сви рамене и отиде при Биргит.
Том бе така спокоен, като че ли се канеше да обсъди с тях времето или да ги пита какво ще има за вечеря.
— Това място гъмжи от опасни глупци и мечтателни — каза обаче той. — Те си въобразяват, че могат да свалят Елайда. Затова Гарет Брин е тук. За да им събере войска и да я поведе заради тях.
Широка усмивка почти разцепи тъмното лице на Джюйлин.
— Не са глупци. Побъркани са. Направо са луди, ако си въобразяват, че могат да свалят Амирлин в Бялата кула оттук. До Кайриен имаме поне месец път.
— Раган и още няколко души вече са набелязали конете, които ще вземем на заем. — Юно също се хилеше, което изглеждаше невероятно не на място при вида на яростното червено око на кръпката му. — Стражите са поставени да следят кои влизат тук, без да излизат. В гората можем да се отървем от тях. Скоро ще мръкне. Никога няма да ни намерят. — Това, че жените си бяха надянали пръстените с Великата змия още при реката, имаше забележително въздействие върху езика му. Макар че, изглежда, се стараеше да го компенсира, когато сметнеше, че не могат да го чуят.
Нинив погледна Елейн, която леко поклати глава. Елейн бе готова да се примири с всичко, само и само да стане Айез Седай. А тя самата? Малка беше вероятността да повлияят на тези Айез Седай да подкрепят Ранд, след като бяха решили вместо това да се опитат да го контролират. Не малка, а направо никаква — по-добре бе да не се самозалъгва. И все пак… Все пак оставаше Церителството. Нищо за него нямаше да може да научи в Кайриен, но тук… Само на десетина крачки от нея Терва Марезис, тънка Жълта с дълъг нос, методично пишеше нещо. Един плешив Стражник с гъста черна брада разговаряше с Нисао Дачен до вратата, с една глава и рамене над нея, въпреки че беше със среден ръст, докато Дагдара Финчи, едра колкото всеки мъж в помещението и по-висока от повечето, говореше назидателно на група новачки пред една от незапалените камини и енергично ги отпращаше една по една по задачи. Нисао и Дагдара също бяха от Жълтата Аджа; за Дагдара, чиято побеляла коса беше белег за значителна възраст дори за една Айез Седай, се говореше, че знае повече за Церителството от всяка друга. Нинив едва ли щеше да е в състояние да направи нещо полезно, ако наистина отидеше при Ранд. Само щеше да го гледа безпомощно как полудява. Но ако напреднеше с Церителството, може би щеше да намери начин да го предпази от тази лудост. Твърде много неща имаше, които Айез Седай бяха склонни да отхвърлят като невъзможни, за да се примири с това.
Всичко това мина набързо през главата й, докато погледне Елсин, след което отново се обърна към мъжете.
— Ние ще останем тук. Юно, ако ти и останалите искате да отидете при Ранд, свободни сте да го направите, доколкото зависи от мен. Боя се, че вече не разполагам с пари, за да ви помогна. — Златото, което Айез Седай бяха прибрали, беше необходимо, точно както им бяха обяснили, но тя не можа да се сдържи да не трепне при вида на няколкото жалки сребърника, останали в кесията й. Тези мъже я бяха последвали — както и Елейн, разбира се — съвсем ненужно, но това не намаляваше отговорността й към тях. Бяха запазили верността си към Ранд и нямаха никаква причина да се замесват в борбата за Бялата кула. Тя погледна позлатеното ковчеже и добави с неохота: — Но имам някои неща, които можете да продадете по пътя.