— Ти също трябва да заминеш, Том — каза Елейн. — И ти, Джюйлин. Няма смисъл да оставате. Ние вече нямаме нужда от вас, но Ранд ще има. — Тя се опита да пъхне своята кутия с накити в ръцете на Том, но той отказа да я вземе.
Тримата мъже си размениха обичайните раздразнени погледи, като Юно стигна дотам, че завъртя здравото си око. На Нинив й се стори, че чу Джюйлин да мърмори нещо под нос за това, че им бил казвал, че жените ще се заинатят.
— Може би след няколко дни — каза Том.
— Да — съгласи се Джюйлин. — След ден-два.
Юно кимна.
— И аз бих си отдъхнал малко, щом ще трябва да бягам от Стражници през половината път до Кайриен.
Нинив ги изгледа с възможно най-убийствения поглед и подръпна плитката си. Елейн си беше вдигнала брадичката толкова високо, че повече не можеше, а сините й очи можеха да натрошат и лед. Том и останалите със сигурност вече трябваше да познават тези признаци: глупостите им нямаше да минат.
— Ако си въобразявате, че все още изпълнявате заповедите на Ранд ал-Тор да се грижите за нас… — започна Елейн със смразяващ тон, а в същото време Нинив каза разгорещено:
— Обещахте ми да правите това, което ви се каже, и настоявам да видя, че…
— Нищо подобно — намеси се Том, погалвайки кичур от косата на Елейн с чворестия си пръст. — Изобщо няма такова нещо. Не може ли един окуцял старец все пак да си отдъхне малко?
— Да ви кажа честно — добави Джюйлин, — ще остана само защото Том ми дължи малко пари. От зарове.
— Да не мислите, че да се откраднат двадесет коня от Стражници е като да паднеш от леглото? — изръмжа Юно. Като че ли беше забравил, че преди малко предлагаше точно това.
Елейн ги зяпна, изгубила дар слово, а на Нинив също й беше трудно да си го намери. Колко ниско бяха паднали. Трима мъже, а дори един крак не се помръдна от притеснение. Бедата беше в това, че се чувстваше раздвоена. Беше решила на всяка цена да ги отпрати. Наистина го беше решила, и не защото не искаше да я видят как прикляка и подтичва наляво-надясно. Съвсем не беше за това. Но от друга страна, след като почти нищо в Салидар не се оказа така, както беше очаквала, длъжна беше да си признае, макар и много неохотно, че щеше да й бъде някак… утешително… да знае, че двете с Елейн разполагат не само с Биргит, а и с други, на които да разчитат. Не че щеше да приеме предложението да се спасят, разбира се, ако така можеше да се нарече — при каквито и да е обстоятелства. Но тяхното присъствие просто щеше да бъде… утешително. Естествено, че в никой случай нямаше да го издаде пред тях. Нямаше да го направи, защото те щяха да заминат, каквото и да приказваха. Ранд можеше да измисли нещо полезно за тях, докато тук най-вероятно щяха само да се пречкат. Освен ако…
Грубата дъсчена врата се отвори рязко и от нея изскочи Сюан, последвана от Леане. Двете се изгледаха хладно, след което Леане изсумтя и се плъзна встрани, полюшвайки смайващо бедра покрай Крой и Авар по коридора, водещ към кухнята. Но посред цялата тази леденост между двете, точно пред нея, имаше един кратък миг на съвсем леко, едва забележимо намигване, което тя за малко щеше да пропусне.
Сюан се извърна към нея, след което внезапно се закова на място и лицето й се изопна. Още някой се беше присъединил към групичката.
Гарет Брин, в очуканата си ризница върху бозавата кафява камизола, затъкнал ръкавиците със стоманен гръб в колана на меча си, излъчваше власт. Почти бялата му коса и обруленото лице му придаваха вид на мъж, видял всичко на този свят и удържал на всичко — мъж, който може да издържи всичко.
Елейн се усмихна и му кимна любезно. Блед отклик на удивения поглед на влизане в Салидар, когато го видя на улицата.
— Не бих казала, че се радвам особено да ви видя тук, лорд Гарет. Чух, че е имало някакви неприятности между вас и майка ми, но съм сигурна, че ще се изгладят. Знаете, че майка ми понякога е избухлива. Тя ще се успокои и ще ви помоли да заемете мястото си в Кемлин, можете да сте сигурен в това.
— Стореното сторено, Елейн. — Без да обръща внимание на учудването й — Нинив се съмняваше, че някой друг, който знае ранга на Елейн, може да си позволи да бъде толкова кратък с нея — той се обърна към Юно. — Помислихте ли над това, което казах? Шиенарците са най-добрата тежка конница в света, а разполагам с момци, съвсем подходящи за едно добро обучение.