— Не. Чу, като го казах на Шериам…
— И може да го използва всеки? Жена, която не може да прелива? Мъж?
— Сигурно и мъж. — Тер-ангреалите, които не изискваха привличането на Силата, обикновено действаха и за мъже, и за жени. — Но всяка жена — да, определено.
— Тогава ще ме научиш да го използвам.
Нинив повдигна вежда. Това можеше да се окаже лост да постигне каквото искаше. Ако не, имаше си още един. Може би.
— Те знаят ли за това? Стана дума само на тях да покажем как действа. Ти не беше спомената.
— Не знаят. — Сюан изобщо не изглеждаше разколебана. Дори се усмихна, при това доста нелюбезно. — Няма и да узнаят. Иначе ще научат, че двете с Елейн сте се представяли като пълни сестри, след като напуснахте Тар Валон. Моарейн може и да е оставила на Егвийн да й се размине — ако и тя не се е опитала, значи не мога да различа разсъхнат чвор от избил чеп — но Шериам, Карлиня… Ще ви накарат да се замятате като змиорка, хвърляща хайвера си, докато свършат. Много преди това.
— Това е тъпо, Нинив се усети, че е седнала на ръба на леглото. Не помнеше да е сядала. Том и Джюйлин щяха да си държат езиците. Никой друг не знаеше. Трябваше да предупреди Елейн. — Изобщо не сме правили такова нещо.
— Недей да ме лъжеш, момиче. Очите ти го издават. Стомахът ти се преобръща, нали?
Обръщаше се, и още как.
— Разбира се, че не. Ако реша да те науча на нещо, то ще е защото сама го искам. — Нямаше да се остави тази жена да я заплашва. И последната следа от съжаление се стопи. — Ако го направя, ще поискам нещо в замяна. Да проуча теб и Леане. Искам да разбера дали усмиряването може да бъде Изцерено.
— Не може — отвърна троснато Сюан. — Сега…
— Всичко освен смъртта би трябвало да може.
— „Би трябвало“ не означава „може“, момиче. На двете ни с Леане се обеща да бъдем оставени на мира. Поговори с Фаолайн или Емара, ако искаш да разбереш какво ги чака тези, които се опитат да ни изтезават. Те не бяха нито първите, нито най-лошите, но най-много ревяха.
Другият й лост. Паниката го беше заличила от главата й. Ако съществуваше. Малка проба.
— А какво би казала Шериам, ако разбере, че вие двете с Леане изобщо не сте готови да си заскубете косите една на друга? — Сюан я погледна. — Смятат, че са ви дресирали, нали? Колкото повече удряш някого, който не може да ти го върне, толкова повече вярват, че е дресиран, щом скача да се подчини всеки път, когато някоя Айез Седай се окашля. С мъничко раболепие сте ги накарали да забравят, че двете сте работили години наред ръка за ръка, нали? Или успяхте да ги убедите, че усмиряването е променило всичко у вас, не само лицата ви? Когато разберат, че сте заговорничели зад гърба им, че сте ги подвеждали, ще се загърчите по-силно и от змиорка. — Дори не мигна. Сюан нямаше току-така да си изтърве нервите и да се издаде. Но все пак в краткия поглед имаше нещо, Нинив беше сигурна. — Искам да те изуча — а също и Леане, — когато пожелая. И Логаин също. — Навярно и от него щеше да разбере нещо. Мъжете бяха различни; щеше да е все едно да погледнеш на една задача под друг ъгъл. Не че щеше да го Изцери, дори да разбереше как. Преливането на Ранд беше необходимо. Но не смяташе да пусне на воля по широкия свят още един мъж, който владее Силата. — Ако не, можеш да забравиш за пръстена и за Тел-айеран-риод. — Какво ли целеше Сюан с това? Вероятно нещо, което поне донякъде да напомня това да си Айез Седай. Нинив отново потисна внезапно избликналото съжаление към Сюан. — А ако ти хрумне да ни обвиниш с Елейн, че сме се представяли за Айез Седай, няма да имам друг избор, освен да им кажа за теб и Леане. На двете с Елейн може и да ни стане неприятно, докато се разбере истината, но тя ще се разбере, и тогава ще заплачеш колкото Фаолайн и Емара, взети заедно.
Мълчанието се проточи. Как успяваше тази жена да изглежда толкова спокойна? Нинив винаги беше смятала, че това е нещо присъщо на Айез Седай. Устните й пресъхнаха — за разлика от всичко друго по тялото й. Ако грешеше, или ако Сюан решеше да я подложи на изпитание, ясно беше коя ще спечели.
Най-сетне Сюан промълви:
— Надявам се, че Моарейн е успяла да направи гръбнака на Егвийн по-гъвкав. — Нинив не я разбра добре, но не й остана време да се замисли. В следващия миг другата жена се наведе и протегна ръка. — Ти ще пазиш нашите тайни, а аз — вашите. Научи ме да използвам пръстена и ще можеш да изучаваш усмиряването и опитомяването колкото ти душа иска.
Нинив с мъка успя да сдържи въздишката си на облекчение и стисна протегнатата й ръка. Беше успяла. За първи път от сякаш цяла вечност някой се беше опитал да й се наложи и не бе успял. Почувства се почти готова да се изправи срещу Могедиен. Почти.