Музиката от арфата на Ашмодеан струеше сред ъгловатите арки зад тях. Лека мелодия, прохладна някак.
Ранд запуфтя малко по-енергично. Топлината. Изобщо не можеше да се сравни с Пустошта, но… Отдавна трябваше да е настъпила есента, но ето че късният следобед се усещаше като в разгара на лятото. Лято без дъждове. Мъже по ризи със загърнати ръкави разнасяха в градината ведра с вода, но повечето растения бяха пожълтели, линеещи от сушата. Такова време не можеше да е естествено. Знойното слънце му се надсмиваше. Моарейн беше съгласна с него, както и Ашмодеан, но никой от двамата не знаеше какво да се направи, нито как. Самаил. Самаил сигурно можеше да направи нещо.
— Хладна водица — сладко промърмори Селанде. — И само ти и аз. — Тя се сгуши още по-плътно до него, въпреки че той не разбра как е възможно.
Той се зачуди кога ли ще го връхлети следващата подигравка. Нямаше да избухне безразсъдно обаче, каквото и да стореше Самаил. Свършеше ли с плана си за Тийр, щеше да метне мълнията. Един съкрушаващ удар, да сложи край на Самаил и в същото време да прибере Иллиан в торбата си. С Иллиан, Тийр и Кайриен, плюс армията на Айил, достатъчно голяма, за да завладее всяка държава за седмици, той…
— Ти не обичаш ли да плуваш? Аз самата не плувам много добре, но ти, разбира се, ще ме научиш.
Ранд въздъхна. За миг съжали, че Авиенда не е тук. Не. Само това му липсваше сега, подутата от бой Селанде да се разтича с врясъци, разчорлена и със съдрани дрехи.
Присвил очи, той я изгледа отвисоко и заговори тихо, без да вади лулата от зъбите си.
— Мога да преливам. — Тя примигна и се дръпна малко назад, без мускулче да трепне по лицето й. Така и не разбираха защо споменава за това: за тях то беше нещо, което трябва да се замаже, да се отбягва, ако е възможно. — Казват, че някой ден ще полудея. Но все още не съм луд. Все още не. — Той се изсмя дълбоко, после млъкна рязко и лицето му се изпъна. — Да те науча да плуваш? Ще те задържа във водата със Силата. Сайдин е покварен, нали знаеш. Допирът на Тъмния. Ти обаче няма да го усетиш. Цялата ще те обгърне, но няма да усетиш нищо. — Нов кикот, малко хрипливо. Тъмните й очи се разшириха до крайност, устата й се изкриви в болезнена усмивка. — Но по-късно. Сега искам да остана сам, да помисля за… — Той се надвеси като да я целуне, а тя изписка и се смъкна в реверанс толкова бързо, че отначало му се стори, че припада.
Отстъпвайки заднишком и приклякайки на всяка крачка, тя заломоти за честта да му служи, как най-дълбокото й желание било само да му служи, с гласец на ръба на истерията, докато най-сетне не се блъсна в една от арките. Последно подвиване на омекналите й колене и тя се шмугна вътре.
Той отново се извърна към парапета. Жени ще плаши. Ако я беше помолил да го остави на мира, щеше да си измисли някакви оправдания, ако й заповядаше, щеше да го приеме като временна отсрочка, освен ако не й наредеше изобщо да не му се мярка пред очите, а и тогава… Сега поне може би щеше да плъзне мълвата. Трябваше да сдържа нервите си — напоследък все по-лесно им изпускаше юздите. Това, срещу което не можеше да направи нищо, бе сушата, проблемите, които никнеха като бурени, накъдето и да обърнеше очи. Още няколко мига насаме с лулата. Кой би се захванал да управлява държава, ако си има някоя много по-лека работа, като например да носиш вода със сито?
Отвъд градината, между двете стъпаловидни кули на Кралския дворец, се откриваше гледка към Кайриен, сумрачно осветен и загърнат в сенки, по-скоро властващ над хълмовете, отколкото стелещ се по насечения им релеф. Пурпурният му флаг с древния символ на Айез Седай висеше вяло над едната от двете кули, а дългото копие на знамето на Дракона — над другата. То се вееше на още дузина места из града, в това число над величавите недовършени кули точно пред него. В този случай никакви викове, нито заповеди бяха помогнали — нито тайренците, нито кайриенците можеха да повярват, че наистина желае да оставят само едно, а айилците бездруго изобщо не се интересуваха от знамена.
Дори оттук, в недрата на двореца, можеше да чуе предвечерния шум на града, претъпкан до пръсване. С бежанци от всяко кътче на страната, боящи се повече да се върнат по домовете си, отколкото че сред тях е Преродения Дракон. Стичащи се непрестанно търговци, продаващи това, което хората можеха да си позволят да купят, и купуващи онова, което хората не можеха да си позволят да задържат. Лордове и воини, стичащи се под неговия флаг или под нечии друг. Ловци на Рога, уверени, че той трябва да е някъде край него; дузина обитатели на Предвратието, ако не и стотина, бяха готови да го продадат на всеки. Огиерски каменоделци от стеддинг Цофу, дошли да разберат дали ще се намери работа за приказните им умения. Авантюристи, които сигурно допреди седмици се бяха подвизавали като обикновени разбойници, дошли да видят има ли нещо за отмъкване. По едно време дори се бяха появили стотина Бели плащове, макар да хукнаха в галоп веднага щом стана ясно, че обсадата е вдигната. Дали струпването на Бели плащове от Педрон Ниал го засягаше? Егвийн му намекваше за разни неща, но гледната й точка беше тази на Бялата кула, където и да се намираше тя сега. Гледната точка на Айез Седай не можеше да бъде негова.