Сбръчканият мъж се усмихна мрачно.
— Да, милорд Дракон. — И само толкова. Ранд не хранеше илюзии, че Добрайн го харесва повече от останалите или че не би се опитал да си спечели предимства, ако може, но Добрайн всъщност изглеждаше готов да се придържа към клетвата, която беше положил. Цветните ивици по гърдите му се бяха износили от бронята, която често нахлузваше върху тях.
Марингил помръдна на стола си — тънък като бич и доста висок за кайриенец, с бяла коса, почти докосваща раменете му. Челото му не беше бръснато, а ивиците, стигащи почти до коленете му, лъщяха почти като нови.
— Имаме нужда от тези хора тук, милорд Дракон. — Ястребовите му очи примигнаха към позлатения трон и се съсредоточиха отново върху Ранд. — В страната все още е пълно с разбойници. — Той отново се помръдна, стараейки се да не поглежда към тайренците. Мейлан и другите двама се подсмихваха.
— Разпратил съм айилци да ловят разбойниците — каза Ранд. Наистина бяха получили нареждания да ометат всякакви банди по пътя си. И да не се отклоняват от пътя си, за да ги търсят. Дори айилците не можеха да се занимават с това и да се придвижват достатъчно бързо. — Преди три дни ме уведомиха, че Каменните кучета са избили близо двеста разбойници край Морелле. — Това се намираше недалече от най-южните територии, вадени от Кайриен в последно време, ка половината път до река Иралел. Не беше нужно да им разкрива, че тези айилци досега сигурно бяха стигнали вече до реката. Можеха да покрият дълги разстояния по-бързо от коне.
Марингил обаче заупорства и се намръщи обезпокоено.
— Има и друга причина. Половината ни земя на запад от Алгуеня е в ръцете на Андор. — Мъжът се поколеба. Всички знаеха, че Ранд е отраснал в Андор; поне дузина слухове го изкарваха син на една или друга андорска знатна фамилия, дори роден син на самата Мургейз, или изгонен, защото можел да прелива, или избягал сам, за да не го опитомят. Слабият мъж продължи, сякаш стъпваше с боси нозе и завързани очи между кинжали. — Засега Мургейз като че ли не посяга за повече, но и това, което е завладяла, трябва да бъде върнато. Нейните вестоносци дори провъзгласиха правото й над… — Той млъкна рязко. Никой от тях не знаеше какво смята да прави Ранд със Слънчевия трон. Може би го пазеше за Мургейз.
Ранд отново претегли на везните си тъмния поглед на Колавер. Днес тя не беше казала почти нищо. И нямаше да проговори повече, докато не разбереше защо лицето на Селанде е толкова пребледняло.
Изведнъж Ранд се почувства крайно отегчен — от шикалкавенето на благородниците, от всичките им маневри в Даес Дай-мар.
— За претенциите на Андор към Кайриен ще се вземат мерки, когато съм готов. Тези войници ще тръгнат за Тийр. А вие ще последвате добрия пример на върховния лорд Мейлан за подчинение и повече за това не искам да чувам. — Той рязко се извърна към тайренците. — Вашият пример наистина е добър, Мейлан, нали? Както и вашият, Араком? Ако тръгна утре, няма да намеря хиляда Бранители на Камъка на стан само на десет мили оттук, вместо да са пристигнали вече в Тийр преди два дни, нали така? Или две хиляди рицари от тайренски Домове?
С всяка следваща негова дума усмивчиците им гаснеха все повече. Тъмните очи на Мейлан грейнаха, а тясното лице на Араком пребледня — дали от страх, или от гняв, не можеше да се каже. Ториан започна да попива потта по буцестото си лице с копринената кърпа, измъкната от ръкава. Ранд властваше в Тийр и смяташе да не се отказва от властта си; забитият в Сърцето на Камъка Каландор го доказваше. Точно затова те не бяха възразили срещу решението му да изпрати кайриенските войници в Тийр. Смятаха да си откъснат нови владения, или защо не кралства тук, далече от неговата власт.
— Няма да намерите, милорд Дракон — най-сетне отвърна Мейлан. — Утре ще дойда с вас, за да се уверите.
Ранд не се съмняваше. При първа възможност лордът щеше да изпрати вестоносец и до утре войските им вече щяха да са далече, на път за Тийр. Това беше достатъчно. Засега.
— Е, с това приключвам. Свободни сте.
Няколко изненадани споглеждания, толкова бързо прикрити, че можеха да минат за плод на въображението му, и те започнаха да стават, кланяйки се или приклякайки в реверанс. Бяха очаквали повече. Една аудиенция с Преродения Дракон винаги беше дълга и твърде мъчителна за тях, след като ги притискаше здраво и ги подкарваше натам, накъдето искаше да тръгнат, било като им заявеше, че никой тайренец не може да владее земи в Кайриен, освен ако не се ожени в някой кайренски Дом, или отказвайки да разреши прогонването на жителите на Предвратието от града, или с настояването законите, които досега са се прилагали само за простолюдието, вече да се прилагат и спрямо знатното съсловие.