Очите му проследиха за миг Селанде. За последните десет дни тя не беше първата. Нито десетата, нито дори дванадесетата. Поне в началото се бяха опитали да го изкусят. Щом отхвърлеше някоя слаба, заместваше я по-закръглена, тъй както висока или тъмнокоса, поне за кайриенка, биваше замествана от ниска или светлокоса. Непрекъснато и трескаво се търсеше жената, която би го задоволила. Девите връщаха онези от тях, които се опитваха да се промъкнат в покоите му през нощта, твърдо, но по-нежно от начина, по който Авиенда се беше разправила с едната, която тя самата хвана. Авиенда явно възприемаше правата на собственост на Елейн над него с почти смъртна сериозност. Въпреки че с айилското си чувство за хумор, изглежда, намираше нещо много забавно в това да го изтезава. Веднъж той бе зърнал задоволството, изписано на лицето й, когато застена и скри лице, щом тя започна да се съблича за лягане. Така нейната смъртна сериозност щеше да събуди негодуванието му, ако не беше разбрал много скоро какво се крие зад този низ от хубави млади жени.
— Милейди Колавер.
Щом изрече името й, тя се закова на място, студеноока и спокойна под пищната кула от тъмни къдрици. Селанде нямаше никакъв избор освен да остане с нея, въпреки че очевидно изпитваше такава неохота да остане, каквато всички останали — да си тръгнат. Мейлан и Марингил най-сетне се изнизаха от стаята с поклони, като се взираха така напрегнато в Колавер и се мъчеха да отгатнат защо са я спрели, че не усетиха, че са застанали един до друг. Погледите им си приличаха съвършено — тъмни и хищнически.
Облицованата с тъмна кожа врата се затвори.
— Селанде е много симпатична млада жена — каза Ранд. — Но някои предпочитат компанията на по-зряла… по-веща… жена. Ще вечеряте насаме с мен тази вечер, точно когато удари седем. За мен ще бъде удоволствие. — Той й махна с ръка да си тръгне, преди да успее да отговори нещо, ако изобщо имаше какво. Лицето й остана невъзмутимо, но реверансът й бе малко колеблив. Селанде изглеждаше направо слисана. И безкрайно облекчена.
Щом вратата отново се затвори, този път след двете жени, Ранд отметна глава и се разсмя. Дрезгав сардоничен смях. Толкова се беше уморил от Играта на Домове, че вече я играеше, без да се замисля. Отвращаваше се от себе си, че е изплашил една жена, след което изплаши друга. Предостатъчна причина да се разсмее. Колавер стоеше зад тази поредица от млади жени, които се хвърляха в прегръдките му. Ако намереше партньорка в леглото за лорд Дракона, млада жена, чиито конци да може да дърпа, Колавер щеше да оплете здраво самия Ранд в конците си. Но се стремеше да напъха в леглото или ако може, дори да омъжи за Преродения Дракон друга жена. Сега щеше здраво да се поти в оставащите до седем вечерта часове. Сигурно съзнаваше, че е привлекателна, макар и не красива, и след като той беше отхвърлил всички млади жени, които му беше пращала, може би наистина беше защото той желае някоя с петнадесет години по-възрастна. И щеше да е сигурна, че няма да може да каже „не“ на мъжа, който държеше Кайриен в юмрука си. До вечерта щеше да стане много по-отзивчива и да престане с тази идиотщина. Авиенда най-вероятно щеше да среже гърлото на всяка жена, която би намерила в леглото му; освен това той нямаше никакво време за губене с тези лесно плашещи се патки, въобразяващи си, че се принасят в жертва за Кайриен и Колавер. Твърде много проблеми го чакаха за разрешаване, а времето бе малко.
„Светлина, ами ако Колавер реши, че си струва жертвата?“ Като нищо. Тя бе достатъчно хладнокръвна за такова нещо. „Тогава ще трябва да се погрижа кръвта й да се смрази от страх.“ Нямаше да е никак трудно. Усещаше сайдин като нещо на ръба на полезрението си. Усещаше покварата му. Понякога му се струваше, че това, което усеща, е същата тази поквара вътре в себе си, утайката на сайдин.
По едно време се усети, че гледа гневно Ашмодеан. Мъжът на свой ред сякаш го изучаваше с поглед, с невъзмутимо лице. Музиката отново се сипеше, като ромон на вода по камъни, успокоителна. Значи трябваше да го успокояват, така ли?
Вратата се разтвори без чукане и пропусна Моарейн, Егвийн и Авиенда наведнъж, айилското облекло на двете по-млади жени — обкръжило бледосиньото на Айез Седай. За всеки друг, дори за Руарк или някой от другите вождове, все още останали в града, или за делегация на Мъдрите, щеше да влезе Дева, за да обяви пристигането им. Тези трите Девите ги пускаха дори в момента да се къпеше. Егвийн погледна към „Натаил“, направи гримаса и мелодията стана по-тиха и малко по-сложна, танц може би, след което затихна като въздишка на утринен ветрец. Крива усмивка, насочена към арфата, се бе изписала на устните на мъжа.