Ранд усети, че е седнал на един от столовете срещу Мат, макар да не помнеше кога се е преместил. Авиенда го докосна по рамото. Тревога бе стегнала очите й.
— Нищо ми няма — каза и той грубо. — Няма нужда да викаш Сомара. — Лицето й се изчерви, но той едва го забеляза.
Елейн никога нямаше да може да му го прости. Той беше знаел, че Рахвин — Гебрил — държи Мургейз пленничка, но го беше пренебрегнал, защото Отстъпниците може би очакваха да й се притече на помощ. А той беше поел по свой път, предприемайки неща, които те не очакват. И стигна дотам да гони Куладин, вместо да направи каквото бе намислил. Беше знаел, но беше съсредоточил цялото си внимание върху Самаил. Защото този мъж го дразнеше с подигравките си. Мургейз можеше да почака, докато смаже клопката на Самаил и самия Самаил с нея. А ето че Мургейз бе мъртва. Майката на Елейн беше мъртва. Елейн щеше да го прокълне и на смъртното му ложе.
— Едно ще ти кажа — продължаваше Мат. — Тук има много от хората на кралицата. Не са сигурни дали им се иска да се бият за един крал. Ти намери Елейн. Половината от тях ще се стекат при теб, за да поставят нея на…
— Млъкни! — изрева Ранд. Толкова силно се беше разтреперил от гняв, че Егвийн отстъпи назад и дори Моарейн го изгледа предпазливо. Ръката на Авиенда го стисна за рамото, но той се изправи и я отблъсна. Мургейз бе мъртва, защото той не бе направил нищо. Все едно собствената му ръка бе държала ножа, а не Рахвин. Елейн. — Тя ще бъде отмъстена. Рахвин, Мат. Не Гебрил. Рахвин. Друго да не направя, в петите си ще го просна!
— О, кръв и проклета пепел! — изпъшка Мат.
— Това е лудост. — Егвийн трепна, осъзнала какво е казала, но гласът й остана все така твърд и спокоен. — Ръцете ти все още са заети с Кайриен, да не говорим за Шайдо на север и каквото там си замислил с Тийр. Нова война ли смяташ да започнеш, с още две в чинията ти и една опустошена земя зад гърба ти?
— Не война. Аз. Мога да се озова в Кемлин за час. За наказателна акция… нали така, Мат?… Наказателна акция, не война. Ще изтръгна сърцето на Рахвин. — Гласът му беше като чук. Киселина сякаш изпълни жилите му. — Готов съм дори да съжаля, че ги няма тринадесетте сестри на Елайда, та да го смачкат и изправят на съд. Да го осъдят и обесят за убийство. Това би означавало справедливост. Но той ще трябва да умре така, като го убия.
— Утре — каза тихо Моарейн.
Ранд я изгледа гневно. Но беше права. Утре щеше да е по-добре. Една нощ, за да охлади яростта си. Трябваше да е спокоен, когато се изправи пред Рахвин. Сега му се искаше да сграбчи сайдин и да го размаха, събаряйки всичко. Музиката на Ашмодеан отново се беше променила — в мелодия, която уличните музиканти из града бяха свирили по време на гражданската война. Човек все още можеше да я чуе, когато минеше някой кайриенски благородник. „Глупакът, който си помислил, че е крал“.
— Марш навън, Натаил. Марш навън!
Ашмодеан се изправи спокойно, с поклон, но лицето му бе пребледняло като сняг и той прекоси стаята бързо, сякаш не беше сигурен какво може да му донесе една секунда забавяне. Винаги се беше държал подигравателно, но този път прекали. Когато отвори вратата, Ранд заговори отново:
— Ще те видя довечера. Жив или мъртъв.
Този път поклонът на Ашмодеан не беше толкова изящен.
— Както заповяда лорд Дракона — отвърна той дрезгаво и бързо дръпна вратата след себе си.
Трите жени обърнаха безизразни лица към Ранд, без да мигнат.
— Останалите също. — Мат буквално се хвърли към вратата. — Ти не. Имам да ти кажа още неща.
Мат се закова на място, въздъхна и заопипва медальона си.
— Може да нямаш тринадесет Айез Седай — каза Авиенда, — но имаш две. И мен. Аз може да не знам колкото Моарейн Седай, но съм силна като Егвийн и танцът не ми е чужд. — Имаше предвид танца с копията, както айилците наричаха битката.
— Рахвин е мой — отвърна й той тихо. Навярно Елейн щеше да може да му прости малко, ако поне отмъстеше за майка й. Може би не, но поне сам щеше да може да си прости. Малко.
— Черта ли ще му драснеш на земята, да я престъпи? — попита Егвийн. — Или тресчица ще си сложиш на рамото, да я събори? Случайно да си помислил, че Рахвин може и да не е сам, щом се е провъзгласил за крал на Андор? Голяма полза, като отидеш и някой от стражите му те промуши със стрела в сърцето.