Киселият му тон мина покрай ушите й.
— Това те накара да внимаваш, когато трябваше.
— Разбирам — отвърна той сухо. — Е, все едно, благодаря ти за обещанието, че няма да ме посрамиш.
Тя се усмихна.
— Не съм казала такова нещо, Ранд ал-Тор. Казах само, че няма да те посрамя пред други мъже. Но ако имаш нужда, за твое собствено добро… — Усмивката й се разшири.
— Ти така ли смяташ да тръгнеш? — Той махна с ръка раздразнено и я изгледа от главата до петите.
Досега тя никога не беше проявявала и най-малкото смущение от голотата си пред него — тъкмо напротив, — но сега се огледа, видя как той я оглежда и се изчерви. В миг я обкръжи вихрушка от тъмнокафява вълна и бяло алгоде, която вихрушка се превърна в дрехите й толкова бързо, че за миг той се зачуди дали не ги е преляла.
— Всичко ли уреди? — доехтя от вихрещите се фусти. — Говори ли с Мъдрите? Снощи се върна късно. Кой още идва с нас? Колко души можеш да вземеш? Никакви влагоземци, надявам се. На тях не можеш да разчиташ. Особено на дървоубийците. Наистина ли можеш да ни отнесеш в Кемлин за час? Да не е като онова, което аз направих в нощта, когато… Искам да кажа, как ще го направиш? Не обичам да се доверявам на неща, които не познавам и които не мога да разбера.
— Всичко е уредено, Авиенда. — Защо му бърбореше така? И отбягваше да срещне очите му? Беше се срещнал с Руарк и другите вождове, намиращи се все още в околностите на града; ни най-малко не бяха одобрили плана му, но го разбираха в понятията си за джи-е-тох и никой от тях не смяташе, че има друг избор. Обсъдиха го набързо, съгласиха се и заговориха за други неща. Нищо общо с Отстъпници или с Иллиан, или каквито и да е битки. За жени, за лов, за това доколко кайриенската ракия може да се сравнява с айилското уускай, за влагоземския табак, сравнен с този, който се отглеждаше в Пустошта. За час той почти беше забравил какво го чака. Надяваше се, че в Пророчеството на Руйдийн има някаква грешка, че няма да унищожи тези хора. Мъдрите бяха дошли при него — делегация от над петдесет жени, предупредени от самата Авиенда и водени от Амис, Мелайне и Баир; или може би от Сорилея: при Мъдрите често се оказваше трудно да разбереш кой командва. Те не бяха дошли да го разубеждават — пак джи-е-тох, — а за да се уверят, че разбира, че дългът му към Елейн не е по-голям от този към народа на Айил, и се бяха задържали в залата за заседания, докато не останаха удовлетворени. Трябваше или да ги увери, или да ги избута от пътя си, за да се добере до вратата. Поискаха ли, тези жени не отстъпваха дори на Егвийн в удивителната способност, която тя бе усвоила напоследък — да пренебрегва и най-яростните крясъци.
— Ще разбера колко души мога да взема, когато се опитам. Ще бъдат само айилци. — С малко късмет Мейлан, Марингил и останалите нямаше да разберат, че заминава, преди да е тръгнал. Щом Кулата разполагаше с шпиони в Кайриен, може би Отстъпниците също имаха, а как можеше да разчита, че тайните му ще бъдат опазени от хора, които не можеха да видят как слънцето изгрява, без да използват този факт в Даес Дай-мар?
Когато започна да навлича на раменете си червеното палто, бродирано със златни ширити, от толкова фина вълна, че бе напълно подходящо за кралски палат, било то в Кемлин или в Кайриен — мисълта го накара да се усмихне мрачно, — та по това време Авиенда почти се беше облякла. За него беше истинско чудо как успяваше да се напъха толкова бързо в дрехите си и в същото време всичко да й е оправено.
— Снощи, докато те нямаше, дойде една жена.
„Светлина!“ Беше забравил за Колавер.
— Ти какво направи?
Тя замълча, докато завързваше връзките на блузата си, очите й се мъчеха да изтърбушат дупка в главата му, но гласът й остана безучастен.
— Отведох я в покоите й, където си поговорихме. Няма повече да има фръцли дървоубийки, които да дращят на процепа на шатрата ти, Ранд ал-Тор.
— Точно това беше целта ми, Авиенда. Светлина! Лошо ли я наби? Не може така да пердашиш дами. Тези хора ми създават достатъчно грижи, за да ми трупаш и ти още.
Тя изсумтя шумно и се залови отново с връзките си.
— Дами! Жената си е жена, Ранд ал-Тор! Освен ако не е Мъдра — добави тя разсъдливо. — Днес тази ще присяда внимателно, но отоците й могат да се скрият и след един ден почивка ще може да напусне покоите си. А сега вече знае как стоят нещата. Казах й, че ако още веднъж ти досади — по какъвто и да е начин, — ще я намеря пак да си поговорим. Само че този път разговорът ще бъде по-дълъг. Сега тя ще прави това, което ти кажеш и когато го кажеш. Примерът й ще е поучителен за останалите. Дървоубийците от друго не разбират.