Нинив седна и я зяпна. Какво щеше да направи тя самата като Премъдра, ако видеше две жени да се търкалят в прахта по този начин? Сюан, изглежда, все още не схващаше, че няма нужда да изтупва праха с ръце в Тел-айеран-риод. Тя дръпна пръстите си, които се бяха захванали да оправят плитката й, и бързо се изправи; плитката увисна изрядно на рамото й, а вълнената й рокля беше все едно току-що изпрана.
— Съгласна съм — каза Нинив. Щеше да накара всеки две жени, които хванеше така, да съжалят, че са се родили, още преди да ги е довлякла пред Женския кръг. Какво правеше тя напоследък, да размахва така юмруци като някой глупав мъж? Първо Церандин — за тази случка изобщо не искаше да помисля, но не можеше да я заличи — после Лателле, а сега и това. Как щеше да се отърве от преградата си, ако се ядосваше непрекъснато? За нещастие — или може би за щастие — тази мисъл изобщо не усмири гнева й. — Ако имаме разногласия, можем… да ги обсъдим.
— Което сигурно означава, че ще почнем да си крещим — отвърна сухо Сюан. — Какво пък, по-добре това, отколкото да се бием.
— Нямаше да се налага да си крещим, ако ти… — Нинив вдиша дълбоко и извърна рязко очи: това не беше най-подходящият начин да се започне отначало. Дъхът й обаче заседна в гърлото и тя обърна главата си към Сюан толкова бързо, че да изглежда все едно, че я е разтърсила. Така поне се надяваше. Само за миг от един прозорец отсреща й се мерна лице. И нещо изпърха моментално в корема й, мехурът на страха се надигна, заедно с жегването на гняв от това, че се е уплашила. — Мисля, че трябва да се връщаме. Веднага — каза тя тихо.
— Да се връщаме? Ти каза, че онази гадна отвара ще ме държи заспала поне два часа, а не сме били тук повече и от половината.
— Времето тук тече различно. — Могедиен ли беше? Лицето беше изчезнало толкова бързо, че спокойно можеше да е на някоя, която се е сънувала тук за миг. Ако беше Могедиен, те не трябваше да — в никакъв случай — да й позволят да разбере, че е видяна. Трябваше да се махат. Надигане на страх и жегване на гняв. — Казах ти. Един ден в Тел-айеран-риод може да не е един ден в будния свят, или обратното. Ние…
— Бъркала съм и по-добре с ведрото от трюма, момиче. Недей да мислиш, че ще ми се измъкнеш, като ми съкращаваш времето. Ще ме учиш на всичко, на което учиш и другите, както се разбрахме. Ще си отидем, когато се събудя.
Нямаше време. Ако онова наистина беше Могедиен. Роклята на Сюан сега беше от зелена коприна и шарфът на Амирлин и пръстенът на Великата змия се бяха върнали, но като по чудо деколтето беше по-дълбоко от всякога. Пръстенът тер-ангреал висеше над гърдите й, този път превърнал се в част от огърлица с квадратни смарагди.
Нинив посегна, без да мисли. Ръката й полетя напред и дръпна огърлицата толкова силно, че тя се скъса. Очите на Сюан се разшириха и изведнъж тя изчезна, а огърлицата и пръстенът се стопиха в ръката на Нинив. За миг тя се взря в празната си шепа. Какво ставаше с някой, изхвърлен така от Тел-айеран-риод? Дали беше отпратила Сюан обратно в спящото й тяло? Или някъде другаде? В нищото?
Обзе я паника. И изведнъж Светът на сънищата около нея се измени.
Стоеше насред прашна улица в селце с ниски дървени къщи. Белият лъв на Андор се вееше на висок пилон и единственият каменен кей се издаваше напред в широката река, над чиито води плющяха крилете на птици с големи човки, понесли се на юг. Всичко изглеждаше смътно познато, но чак след миг осъзна къде се намира. Джурийн. В Кайриен. А тази река беше Еринин. Точно тук тя, с Егвийн и Елейн, се бяха качили на борда на „Бегач“, също толкова сбъркано име, колкото и „Речно влечуго“, за да продължат пътя си към Тийр. Това приличаше на нещо прочетено в книга преди много време.
Защо бе скочила в Джурийн? Много просто. Отговорът дойде още щом си го помисли. Джурийн беше единственото място, което й беше достатъчно познато, за да може да скочи в него в Тел-айеран-риод и в същото време беше сигурна, че Могедиен не го знае. Тук бяха престояли едва час, и то преди Могедиен да научи за съществуването й, и беше сигурна, че нито тя самата, нито Елейн бяха споменавали някога за него нито в Тел-айеран-риод, нито будни.