Мъжът, пристъпващ към него по дългия под, застлан с бели и червени плочи, несъмнено не беше андорец, в това късо сиво палто и торбести панталони, затъкнати в ботушите, извърнати надолу при коляното. Слаб и само с една глава по-висок от Инайла, той имаше клюнест нос и леко скосени очи. Сиви кичури прошарваха черната му коса и дебелите му увиснали мустаци. Той спря и направи сдържан поклон, придържайки елегантно закривения меч до бедрото си, въпреки че държеше съвсем неуместно два сребърни бокала в едната си ръка и запечатана с восък глинена делва в другата.
— Простете за нахалството — каза той, — но нямаше кой да извести за мен. — Дрехите му бяха простовати и дори износени от дълъг път, но зад колана на меча му висеше затъкната костена палка със златна вълча глава. — Аз съм Даврам Башийр, маршал-генералът на Салдеа. Идвам, за да говоря с лорд Дракона, който според слуховете бил тук, в кралския дворец. Ако не се лъжа, се обръщам към него? — За миг очите му пробягаха по блещукащите червено-златист Дракони, виещи се по ръцете на Ранд.
— Аз съм Ранд ал-Тор, лорд Башийр. Преродения Дракон. — Инайла и Сомара бяха застанали между Ранд и мъжа, готови да се забулят. — Изненадан съм да срещна салдейски лорд в Кемлин, още по-малко такъв, който желае да разговаря с мен.
— Всъщност дойдох да говоря с кралица Мургейз, но се отложи заради блюдолизците на лорд Гебрил — крал Гебрил може би? Той жив ли е все още? — Тонът на Башийр издаде, че силно се съмнява и че това така или иначе не го интересува. Той продължи: — Мнозина в града твърдят, че Мургейз също е мъртва.
— И двамата са мъртви — отвърна Ранд мрачно, седна на трона и отпусна глава на лунните камъни на Лъва на Андор. Тронът беше с размери за жена. — Убих Гебрил, но не преди той да убие Мургейз.
Башийр вдигна вежда.
— Трябва ли да приветствам крал Ранд Андорски тогава?
Ранд се наведе напред ядосано.
— Андор винаги е имал кралица, и все още има. Елейн е щерката-наследница. След като майка й е мъртва, тя е кралицата. Може би първо трябва да бъде коронована — не познавам закона, — но ако питате мен, тя е кралицата. Аз съм Преродения Дракон. Това е всичко, което съм, и нищо повече. Какво искате от мен, лорд Башийр?
Дори гневът му да смути Башийр, мъжът не го показа с нищо. Скосените очи изгледаха Ранд предпазливо, но не и притеснено.
— Бялата кула позволи на Мазрим Таим да се измъкне. На Лъжедракона. — Той замълча, но продължи, след като Ранд не каза нищо. — Кралица Тенобия не искаше Салдеа отново да бъде обезпокоявана, затова бях изпратен да го хвана и да приключа с него. Преследвах го на юг много седмици. Не бива да се безпокоите, че съм довел чужда армия в Андор. С изключение на ескорт от десетима, другите оставих на стан в Бремския лес, много на запад от всички граници, които са били в претенциите на Андор от двеста години насам. Но Таим е в Андор. Сигурен съм в това.
Ранд се замисли, после каза:
— Не може да го получите, лорд Башийр.
— Мога ли да попитам защо, милорд Дракон? Ако желаете да използвате айилците, за да го заловят — не възразявам. Моите хора ще останат в Бремския лес, докато се върна.
Тази част от плана си не биваше да се разкрива толкова рано. Забавянето можеше да струва скъпо, но първо смяташе да хване здраво държавите в пестника си. Но защо да не започнеше отсега?
— Обявявам амнистия. Аз мога да преливам, лорд Башийр. Защо някой друг мъж трябва да бъде заловен и убит или опитомен, само защото и той го може? Ще провъзглася, че всеки мъж, който може да докосва Верния извор, всеки, които иска да се научи, може да дойде при мен и да получи закрилата ми. Последната битка иде, лорд Башийр. Може да не остане време който и да е от нас да полудее преди нея, а не бих рискувал да загубя и един мъж. Когато тролоците са излезли от Погибелта по времето на Тролокските войни, те са били предвождани от Властелини на ужаса — мъже и жени, владеещи Силата за Сянката. Ние отново ще се изправим срещу това в Тармон Гай-дон. Не знам колко Айез Седай ще бъдат на моя страна, но няма да върна нито един мъж, който прелива, ако тръгне с мен. Мазрим Таим е мой, лорд Башийр, не ваш.
— Разбирам. — Каза го хладно. — Вие завзехте Кемлин. Чувам, че Тийр е ваш и че Кайриен също ще бъде ваш, ако вече не е. Да не сте решили да завладеете света с помощта на вашите айилци и армия от мъже, владеещи Единствената сила?
— Ако трябва. — Ранд го изрече също толкова хладно. — Ще приема радушно всеки владетел за мой съюзник, ако и той ме приеме, но досега намирам само маневри за власт или открита враждебност. Лорд Башийр, в Тарабон и Арад Доман цари анархия, а Кайриен не е далече от нея. Амадиция хвърля око на Алтара. Сеанчанците — трябва да сте чували слухове за тях в Салдеа: най-лошите от тях вероятно са верни — сеанчанците от другия край на света са хвърлили око на всички нас. Ние водим дребни битки помежду си, а Тармон Гай-дон идва. Имаме нужда от мир. От време преди да нахлуят тролоците, преди Тъмния да се измъкне на свобода. Време да се подготвим. Ако единственият начин да намеря време и мир за света е да го наложа силом, ще го направя. Не го искам, но ще го направя.