— Тъмния — прекъсна го рязко Ранд, без да вади лулата от зъбите си. Великия властелин на Мрака беше названието, с което Мраколюбците наричаха Тъмния. Мраколюбците и Отстъпниците.
Ашмодеан кимна примирено.
— Когато Тъмния излезе на свобода… — Ако лицето му доскоро беше безизразно, то сега бе съвсем помръкнало. — Достатъчно е да ти кажа, че ще намеря Семирага и ще й се предам в ръцете преди да съм се озовал пред… Тъмния и неговото наказание за изменничеството.
— В такъв случай, по-добре за теб е да ме учиш.
Скръбна музика се заизлива от струните музика, напомняща за мъка и сълзи.
— „Марш на смъртта“ — отрони Ашмодеан. — Финалната част на „Цикъла на Великите страсти“, съставен около триста години преди Войната на Силите от…
Ранд го прекъсна.
— Не ме учиш много добре.
— Толкова добре, колкото може да се очаква при подобни обстоятелства. Сега вече можеш да уловиш сайдин когато си поискаш, и да различиш един поток от друг. Можеш да се засланяш и Силата да върши онова, което ти искаш от нея. — Той спря да свири и се намръщи, без да поглежда към Ранд. — Мислиш ли, че Ланфеар наистина възнамеряваше да те науча на всичко? Ако искаше това, щеше да намери начин да стои наблизо, за да може да ни свърже. Тя иска просто да живееш, Луз Терин, но този път смята да остане по-силна от теб.
— Не ме наричай така! — сряза го Ранд, но Ашмодеан като че ли не го чу.
— Ако сте го замислили двамата — да ме натикате в клопка… — Ранд долови смътен прилив у Ашмодеан, сякаш Отстъпникът изпробваше щита, който Ланфеар беше изтъкала около него. Жените, които владееха Силата, виждаха сияние, обкръжаващо друга жена, прегърнала сайдар, и усещаха ясно преливането, но той никога не виждаше нищо около Ашмодеан и усещаше съвсем малко. — Ако заедно сте го намислили, то тогава си се оставил да те изхитри на повече от едно равнище. Вече ти казах, че не съм много добър учител, особено когато не съм свързан. Заедно го намислихте, нали? — Този път погледна Ранд, косо, но напрегнато. — Колко си спомняш? За това, че беше Луз Терин, искам да кажа. Тя твърдеше, че изобщо нищо не си спомняш, но тя можеше да излъже дори Вел… дори самия Тъмен.
— Този път е казала истината. — Излегнат на една от възглавниците, Ранд придърпа с тънко поточе към себе си един от сребърните бокали с вино, оставен недокоснат от някой от вождовете на кланове. Всяко такова кратко докосване до сайдин беше възбуждащо… и гадно. И трудно да се освободиш от него. Не искаше да говори за Луз Терин. Омръзнали му бяха хората, които мислеха, че той наистина е Луз Терин. — Ако свързването ще ти помогне да ме учиш по-добре, защо не се свържем тогава?
Ашмодеан го изгледа така, сякаш го бе попитал защо не ядат камъни, и поклати глава.
— Непрекъснато забравям колко много неща не знаеш. Ти и аз не можем. Не и без жена, която да ни свърже. Можеш да помолиш Моарейн, предполагам, или това момиче, Егвийн. Една от тях би могла да схване как става, стига да нямаш нищо против да разберат кой съм аз.
— Недей да ме лъжеш, Натаил — изръмжа Ранд. Много преди да срещне Натаил той беше научил, че мъжкото и женското преливане са толкова различни, колкото са различни самите мъже и жени, но приемаше на вяра много малко от онова, което му казваше този мъж. — Чувал съм Егвийн и другите да разправят, че Айез Седай могат да свързват силите си. След като те могат, защо и ние да не можем?
— Защото не можем. — Ашмодеан го каза с голямо раздразнение. — Попитай някой философ, като искаш да разбереш защо. Защо кучетата не могат да летят? Навярно във великия замисъл на Шарката това е балансът заради силата при мъжете. И като малка милост, на тях е дадено да могат да го правят до тринадесет; за да разширят този кръг, им трябват мъже.
Ранд беше сигурен, че този път го улови в лъжа. Моарейн твърдеше, че в Приказния век мъжете и жените били еднакво могъщи в Силата, а тя не можеше да лъже. Каза му го, като добави:
— Петте сили са равностойни.
— Земя, Огън, Въздух, Вода и Дух. — За всяка от тях Натаил дръпна по една струна. — Равностойни са, вярно е, и е вярно също така, че каквото един мъж може да направи с всяка от тях, и една жена го може. Поне донякъде. Но това няма нищо общо с факта, че мъжете са по-силни. Когато Моарейн вярва, че нещо е истина, тя твърди, че наистина е истина. Една от хилядите слабости на техните глупави Клетви. — Той изсвири някакъв мотив, който наистина прозвуча глупаво. — Някои жени имат по-силни ръце от някои мъже, но общо взето е обратното. Същото се отнася и за силата при използването на Силата, и приблизително в същите пропорции.