Той отвърна с гримаса… и махна с ръка. Каквото и да стореха Девите на Изендре, тя определено си се беше родила с късмет. Само не и за това. Беше дошла в пустошта с Хаднан Кадийр, но Кадийр не се беше пръснал от яд, когато Девите я хванаха да краде накитите, които сега бяха единственото нещо, което й позволяваха да носи по тялото си. Единственото, което Ранд успя да направи за нея, бе да ги възпре да я отведат в Шара, вързана като коза, или да я натирят гола към Драконовата стена само с един мях на гърба. Когато я видя да се моли за милост, разбрала какво смятат да й направят Девите, той не можа да остане настрана. Веднъж беше убил една жена. Жена, която се бе опитала да убие него, но споменът за това все още го пареше. Не мислеше, че някога ще може пак да го направи, дори животът му да се окажеше под заплаха. Глупава работа, след като жените Отстъпнички бяха готови да му изпият кръвчицата, ако не и по-лошо, но това беше положението. И след като не можеше да убие жена, как можеше да стон настрана и да гледа как умира? Дори да си го заслужаваше?
Тъкмо тук беше голямата трудност. Във всяка друга земя западно от Драконовата стена Изендре я очакваше бесилката или дръвника на палача заради това, което той знаеше за нея. За нея, както и за Кадийр, а вероятно и за повечето от неговите хора, ако не всички. Бяха Мраколюбци. А той не можеше да ги изобличи. Те пък не си даваха сметка, че той знае за тях.
Ако някой от тях бъдеше разкрит като Мраколюбец… Изендре издържаше, доколкото й беше по силите, защото дори да беше слугиня сега и да я държаха гола, беше по-добре, отколкото да я вържат за ръцете и краката и да я оставят под слънцето, но никой нямаше да възрази, ако Моарейн се заемеше с тях. Айез Седай нямаше да прояви към едни Мраколюбци никаква милост. Бързо щеше да ги принуди да си развържат езиците. А Ашмодеан също така беше дошъл в Пустошта с фургоните на Кадийр, като един от останалите Мраколюбци, доколкото знаеха Кадийр и другите за него, макар и с повече власт. Те несъмнено смятаха, че е получил службата си при Преродения Дракон по нареждане на някой с по-висок сан. За да го запази като свой учител, за да попречи на Моарейн да убие най-вероятно и двамата, Ранд трябваше да запази истината за тяхната същност в тайна.
За щастие, никой не питаше защо айилците следят търговеца и хората му толкова зорко. Моарейн смяташе, че е поради обичайната тяхна подозрителност към всички външни за Пустошта хора, увеличена и заради това, че се намират в Руйдийн. Тя самата трябваше да приложи цялата си способност да убеждава, за да накара айилците да допуснат Кадийр и фургоните му в града. Все пак подозренията си оставаха. Руарк и другите вождове на кланове сигурно щяха да разположат около тях стража, дори Ранд да не беше го поискал. А Кадийр просто изглеждаше щастлив, че след като го пазят, никой няма да забие копие в ребрата му.
Ранд нямаше никаква представа как да разплете този сложен възел. И дали щеше да може. Бъркотията беше пълна. Във веселчунските приказки само злодеите се оказваха в такова заплетено положение.
След като се увери, че той няма повече да се намесва, Авиенда отново насочи вниманието си към Изендре.
— Можеш да оставиш виното.
Изендре почти приклекна грациозно, за да постави подноса до постелята му, и направи някаква странна гримаса. Едва след миг Ранд разпозна в тази гримаса опит да му се усмихне съблазнително, без айилката да забележи.
— А сега ще изтичаш колкото може по-бързо до първата Дева, която намериш, и ще й кажеш какво си направила. Марш, сорда!
Стенейки и кършейки ръце, Изендре се затича сред оглушителното дрънчене на накитите й. Веднага щом тя изхвърча от стаята, Авиенда отново се нахвърли върху Ранд.
— Ти принадлежиш на Елейн! Нямаш никакво право да примамваш никоя друга жена, особено тази!
— Нея? — ахна Ранд. — Нима мислиш, че… Повярвай ми, Авиенда, дори тя да беше последната останала жена на света, щях да бягам от нея презглава.
— Само така казваш — изсумтя тя. — Пердашили са я седем пъти — седем! — затова, че се опитва да се напъха в леглото ти. Не може да е толкова настоятелна без някакво окуражаване. Тя претърпява правосъдието на Фар Дарейз Май и дори Кар-а-карн не може да се меси в това. Приеми го като днешния си урок за обичаите ни. И помни, че принадлежиш на моята почти-сестра! — Без да му позволи да каже и думичка, тя напусна стаята с твърда крачка и с такъв поглед, че според него Изендре едва ли щеше да оцелее, ако Авиенда я настигнеше.
Той въздъхна дълбоко, след което уморено се наведе да вземе подноса с виното и да го отнесе в единия ъгъл. Нямаше намерение да пие нещо, което му е донесла точно Изендре.