„Седем пъти се е опитвала да се добере до мен?“ Сигурно беше разбрала, че той се е застъпвал за нея. Несъмнено си беше мислила, че след като го е направил заради един премрежен поглед и усмивчица, ще бъде много по-благосклонен към нея срещу нещо повече. Ранд потръпна при тази мисъл не по-малко, отколкото от студа. По-скоро скорпион щеше да допусне в леглото си. Ако Девите не успееха да я разубедят, можеше да й каже в очите какво знае за нея. Това трябваше да сложи край на всякакви коварства.
След като духна лампите, той пропълзя на постелята си, все така по горни дрехи и с ботуши, и зашари с ръце да се загърне плътно с одеялата. Наистина беше благодарен на Авиенда за тях. Разставянето на преградите на Духа, предпазващи сънищата му, вече бе станало за него почти автоматично, но още докато го правеше, той се изсмя на себе си. Можеше да се напъха под завивките и тогава да изгаси лампите, със Силата. Но за простите неща никога не помисляше да я използва.
Известно време полежа, изчаквайки телесната топлина да го загрее под одеялата. Как едно и също място можеше да е толкова горещо през деня и така мразовито нощем, така и не можеше да си обясни. Пъхна ръка под ризата си и опипа полузаздравелия белег на хълбока си. Раната, която Моарейн така и не бе успяла да Изцери напълно и която един ден най-вероятно щеше да го убие. Беше сигурен в това. Неговата кръв върху скалите на Шайол Гул. Така казваха пророчествата.
„Не тази нощ. Няма да мисля за това тази нощ. Все още имам малко време. Но щом печатите сега могат да бъдат резнати с един нож, дали все още държат достатъчно здраво? Не. Не тази нощ.“
Под одеялата взе да става малко по-топло и той се поразмърда, мъчейки се напразно да легне по-удобно. „Трябваше да се умия“ — помисли си сънено. Егвийн навярно се потеше в добре затоплена шатра точно в този момент. Половината пъти, когато той беше понечвал да го направи, цяла тълпа Деви се бяха опитвали да се напъхат в потилнята заедно с него… и едва ли не се търкаляха по земята от смях при неговите настоявания да останат вън. Пък и трябваше да се съблича и облича в парата.
Най-сетне сънят настъпи и с него — безопасно защитените сънища, предпазени от Мъдри и разни други. Не и от собствените му мисли обаче. Три жени нахлуваха в тях непрекъснато. Не Изендре, освен в един кратък кошмар, който едва не го събуди. Една след друга той сънува Елейн, Мин и Авиенда, поред или пък заедно. От всички тях само Елейн изобщо бе гледала на него като на мъж, но и трите виждаха в него човек, а не чудовище. С изключение на кошмара всичките му сънища бяха много приятни.
Глава 5
Сред Мъдрите
Застанала колкото може по-близо до малкия огън сред шатрата, Егвийн не преставаше да трепери, докато изливаше вода от широкото котле за чай в голяма глинена купа на сини черти. Беше свалила страните на шатрата, но студът се просмукваше през цветните дебели черги, покриващи земята, и огънят се люшкаше и отскачаше встрани от опушената дупка на тавана, оставяйки само миризмата на горяща кравешка тор. Зъбите й напираха да затракат.
Парата над водата вече започваше да уляга. Тя прегърна за миг сайдар и преля Огън, за да затопли водата още малко, Амис и Баир сигурно щяха да се изкъпят със студена, въпреки че винаги си вземаха потни бани. „Значи не съм толкова корава като тях. Все пак не съм отраснала в Пустошта. Не съм длъжна да измръзвам до смърт и да се къпя в студена вода, щом не искам.“ Все пак се почувства гузна, докато сапунисваше кърпата с парче лавандулов сапун, купен от Хаднан Кадийр. Мъдрите никога не бяха настоявали да го прави другояче, но все пак изпитваше чувството, че лъже.
Пускането на Верния извор я накара да въздъхне със съжаление. Макар и да трепереше от студа, тя тихичко се изсмя на собствената си глупост. Чудото да бъдеш изпълнена от Силата, вълшебният приток на живот и бодрост си носеше своите опасности. Колкото повече привличаш сайдар, толкова повече ти се иска и без самодисциплина един ден можеш да привлечеш повече, отколкото можеш да понесеш, и или да се убиеш, или да се самоусмириш. А това никак не беше смешно.
„Това е една от най-големите ти грешки — нахока се тя сърдито. — Винаги ти се иска да направиш повече, отколкото ти е дадено. Трябва сега да се изкъпеш в студена вода, та да се научиш на повече самодисциплина.“ Само дето имаше толкова много неща да учи и понякога и се струваше, че цял живот няма да й стигне да го научи. Учителките й винаги проявяваха предпазливост, било то Мъдри или Айез Седай в Кулата. Много трудно й беше да се сдържа, особено когато разбираше, че вече ги превъзхожда в много неща. „Мога да постигна много повече, отколкото те си дават сметка.“