Накара се насила да продължи, макар думите да се гърчеха в устата й.
— Ранд ал-Тор е Преродения Дракон, дъщери. — Коленете на Шемерин поддадоха и тя се срина немощно на пода. Още няколко жени, изглежда, се оказаха със слаби колене. Елайда ги шибна презрително с поглед. — В това не може да има съмнение. Той е онзи, за когото се говори в Пророчествата. Тъмния се измъква от затвора си. Последната битка наближава и Преродения Дракон трябва да е тук, за да се възправи срещу него, иначе светът е осъден на пожар и разруха, докато се върти Колелото на Времето. И той сега препуска на воля, дъщери. Ние дори не знаем къде се подвизава. Знаем дузина места, където не е. Вече не е в Тийр. Не е и тук, в Кулата — заслонен безопасно, както би трябвало да е. Вихрушка носи той на света и ние сме длъжни да го спрем, заради надеждата да оцелее за Тармон Гай-дон. Длъжни сме да го държим подръка, за да сме сигурни, че ще се сражава в Последната битка. Или някоя от вас смята, че той драговолно ще приеме предречената си гибел, за да спаси света? Един мъж, който би трябвало вече да полудява? Длъжни сме да го поставим под контрол!
— Майко — понечи да се намеси Алвиарин с нейната дразнеща невъзмутимост, но Елайда я спря с гневен поглед.
— Да хванем Ранд ал-Тор е много по-важно от престрелките в Шиенар или дали Погибелта била спокойна, по-важно от издирването на Елейн или Галад, по-важно дори от Мазрим Таим. Него трябва да издирвате. Него! Следващия път, когато ви събера, всички да сте готови да ми кажете най-подробно какво сте направили, за да го постигнете. Сега можете да напуснете, дъщери.
Вълна от колебливи реверанси, задъхан полушепот: „Както заповядате, майко“, и те едва не заприпкаха. Джолайн помогна на Шемерин да се изправи. Жълтата сестра щеше да свърши добра работа със следващото назидание. Някои от тях трябваше да бъдат изхвърлени, та никоя друга да не отстъпи, а и тази беше твърде слаба, за да остане в този съвет. Разбира се, самият този „съвет“ в никакъв случай не биваше да се запази за дълго. Общият Съвет на Кулата щеше да чуе думите й и да заприпка.
Всички с изключение на Алвиарин излязоха.
Дълго след като вратата се затвори след останалите, двете останаха да се гледат мълчаливо, очи в очи. Алвиарин беше първата, най-първата, която чу обвиненията срещу предшественичката на Елайда и се съгласи с тях. И Алвиарин знаеше много добре защо тя носи сега шарфа на Пазителката, вместо някоя от Червените. Червената Аджа бяха подкрепили Елайда единодушно, но не и Белите, а без всеотдайната поддръжка от страна на Белите много от останалите щяха да се разколебаят, в който случай Елайда щеше да се озове не на Амирлинския трон, а в килия. И то ако главата й не украсеше някой подострен кол за радост на гарваните. Алвиарин нямаше да бъде сплашена така лесно като останалите. В нетрепващия й поглед се долавяше смущаващо самочувствие на равна към равна.
Почукване на вратата смути възцарилата се тишина.
— Влез! — извика рязко Елайда.
Една от Посветените — бледо, крехко момиче — пристъпи колебливо в стаята и мигом се сниши в толкова дълбок реверанс, че широките поли на бялата й рокля със седем цветни ивици по краищата се разсипа като локва по пода около нея. Ако се съдеше по широко отворените й сини очи и как ги задържа сведени към пода, явно бе доловила настроението на излизащите жени. Щом Айез Седай напускаха това място с трепет, то влизането в същото място сигурно бе истинско бедствие за една Посветена.
— М-майко, г-господин Ф-фейн е тук. Т-той каза, че ж-желаете да го п-приемете н-на часа. — Момичето се олюля и едва не падна, вкочанено от страх.
— Тогава доведи го, момиче, наместо да го караш да чака — изръмжа Елайда, макар че щеше да съдере кожицата на момичето, ако не бе задържала посетителя вън. Гневът, който бе прикривала пред Алвиарин — не можеше да си позволи и да помисли, че се е бояла да го покаже — същият този гняв се надигна. — И ако не можеш да се научиш да не заекваш, кухните ще се окажат по-подходящо място за теб, отколкото Амирлинското преддверие. Е? Ще направиш ли най-сетне каквото ти казах? Хайде, момиче! И не забравяй да предадеш на Наставничката на новачките, че трябва да бъдеш научена да се подчиняваш с усърдие.