Това беше опасността. Не ставаше въпрос за любов или дори за похот. Чрез серия от събития и спешни ситуации, бях обвързала Деймиън с мен като мой вампирски слуга. Което беше невъзможно, имам предвид вампирите имат човешки слуги, но хората нямат вампирски слуги. Започвах да разбирам защо от Съвета убиваха незабавно всички некроманти.
Деймиън сияше от добро здраве, което означаваше, че наскоро се е хранил от някого, но аз знаех, че жертвата е била съгласна, защото му бях забранила да ловува. Той би направил точно това, което съм наредила, нито повече, нито по-малко. Подчиняваше ми се във всичко, защото нямаше избор.
- Знаех, че мога да дойда преди да си влязла вътре - каза той.
- Да, летенето си има предимства.
Поклатих глава и прибрах оръжието си. Трябваше да изтрия длани в полата си, за да не докосна Деймиън. Дланта ми копнееше да докосне кожата му. Той не ми беше любовник, или гадже, и въпреки това жадувах за докосването му, когато бе наблизо, по начин, който бе смущаващо познат.
Поех дълбоко дъх, който изглеждаше съвсем леко несигурен.
- Казах на Майка да не праща никого, докато не разбера какво става. Деймиън сви рамене и вдигна ръце.
- Майка нареди: „Върви", така че ето ме тук.
Внимаваше изражението на лицето му да остане неутрално. В него имаше напрежение, което говореше, че чака да нараня вестоносеца.
- Докосни го - намеси се Ашър.
Тихият му глас точно в дясно от мен ме накара да подскоча, но поне бе излязъл от джипа.
- Какво?
- Докосни го, ma cherie, докосни слугата си.
Усетих как лицето ми почервенява.
- Толкова ли е очевидно?
Той ми се усмихна, но не изглеждаше щастлив.
- Помня как беше с... Джулиана.
Изрече името й с шепот, който продължаваше да се носи в хладния, есенен въздух.
Стреснах се леко когато го чух да произнася името й, защото го избягваше когато можеше - да го казва или да го чува.
- Аз съм човешкият слуга на Жан-Клод, но не усещам непреодолима нужда да го докосвам всеки път когато го видя.
Той вдигна поглед към мен.
- Не усещаш?
Понечих да отговоря „Не", но след това се замислих. Исках да докосвам Жан- Клод когато го видех, но това се дължеше на секса, на еуфорията от това, че сме сравнително нова двойка, нали?
Намръщих се и се съсредоточих върху нещо друго.
- Жан-Клод изпитва ли същата нужда да ме докосва? - „Както се чувствам с Деймиън" остана неизречено.
- Почти сигурно е - отговори Ашър.
Намръщих се още повече.
- Добре го прикрива.
- Защото, ако покаже толкова силна нужда към теб, ще те накара да избягаш.
- Той докосна лакътя ми, съвсем леко. - Не исках да издавам неловки тайни, но тази нощ трябва да се покажем единни пред... нея. Когато докоснеш Деймиън, придобиваш сила, точно както когато Жан-Клод докосне теб и Ричард, придобива сила.
Поех си дълбоко дъх и го изпуснах бавно. За едно нещо бях почти сигурна -че тази вечер Ричард няма да е тук. Не се беше приближавал до „Циркът на прокълнатите" след като скъсахме. Това, че едната трета от триумвирата ни липсваше, ни отслабваше.
Той беше обещал да дойде в Циркът след три месеца и да поздрави Мюзет, но не би дошъл по-рано.
Бих си заложила живота на това, и може би наистина го правех. Кой, по дяволите, знаеше какво ни причакваше във вътрешността на Циркът?
Преместих поглед от единия вампир към другия и поклатих глава.
Трябваше да влезем вътре и трябваше да престана да се държа толкова претенциозно. Ашър също трябваше да престане, но не можех да контролирам какво прави той, а само това, което правя аз.
Докоснах Деймиън по рамото и силата припламна между нас като дихание на вятъра.
Плъзнах ръката си по гладкостта на неговата, като използвах всичко без върховете на пръстите си. Те ме боляха когато ги допирах прекалено силно. Дъхът му излезе треперещ, докато плъзгах лявата си ръка в неговата дясна и притисках пръсти около неговите.
Стига да не стисках прекалено силно, превързаните ми пръсти бяха добре. Чувствах се толкова правилно да го докосвам. Беше трудно за обяснение, защото допирът до него не ме караше да мисля за секс. Не беше както когато докосвах Жан-Клод или Майка, или дори Ричард. Двамата с Ричард враждувахме, но той все още можеше да ми окаже въздействие само с присъствието си. Когато успеех да бъда в една и съща стая с Ричард и тялото ми да не се напряга, тогава щях да знам, че наистина съм престанала да го обичам.
- Нямам против, че Майка е изпратил подкрепление.