Почувствах ръката му, рамото му, тялото му да се освобождават от напрежение, което не бях осъзнала, че е задържал. Той се усмихна и стисна ръката ми в отговор.
- Добре.
- Размекнали сте се - подвикна глас зад нас. Всички се завъртяхме бързо и открихме
Джейсън, който вървеше към нас по пътя. Беше се ухилил, горд, че ни е стреснал, предполагам.
- Дяволски тихо за върколак - отбелязах.
Беше облечен с дънки, маратонки и късо кожено яке. Той беше толкова американец, колкото и аз - обичахме ежедневния външен вид. Косата му все още беше подстригана късо, като на млад шеф. Това го караше да изглежда по-възрастен, повече пораснал. По някакъв начин, без косата, която да се спуска около лицето му, очите се забелязваха повече, сини - цветът на невинното пролетно небе. Цветът никога не съответстваше на дяволитите пламъчета в очите му.
- Малко е топло за кожено яке - отбелязах.
Той свали ципа на якето с гладко движение и показа голите си гърди и корем, като продължаваше да се приближава към нас, не забави и за миг. Понякога забрявам, че основната работа на Джейсън е като стриптизьор в „Престъпни удоволствия" - един от другите клубове на Жан-Клод. И тогава имаше подобни моменти, в които той успяваше да ми го припомни.
- Нямах време да се обличам, когато Жан-Клод ме изпрати навън да ви чакам.
- Защо е това бързане? - попитах.
- Мюзет предложи да сподели нейния pomme de sang с Жан-Клод, стига той сподели мен с нея.
Pomme de sang буквално означаваше „кръвна ябълка" и беше жаргон между вампирите за някой, който беше много повече от донор на кръв. Жан-Клод веднъж го описа като обична любовница, само че вместо секс получаваш кръв. Държанка, само че в случая на Джейсън - не жена, а мъж.
- Мислех, че е проява на нетактичност да искаш да се храниш от нечий pomme de sang - учудих се.
- Може да бъде и голяма чест и вежливост - обясни Ашър. - Можеш да не се съмняваш, че Мюзет ще превърне обичая в мъчение, ако може.
- Значи тя не предлага нейния pomme de sang в знак на уважение към Жан-
Клод, а го прави защото знае, че той няма да иска да дели Джейсън?
- Oui - съгласи се Ашър.
- Страхотно, просто страхотно. Още какви вампирски обичаи ще се появат, за да ни захапят отзад тази вечер?
Той се усмихна и приближи ръката ми към устните си за една бърза, непорочна целувка.
- Бих предположил, доста, ma cherie, наистина доста. - Погледна към Джейсън. - Честно казано съм изумен, че Мюзет ти е позволила да напуснеш без да споделиш кръв.
Усмивката на Джейсън посърна.
- Нейният pomme de sang в тази страна е незаконен, така че Жан-Клод трябваше да откаже.
- Незаконен - повторих. - В какъв смисъл?
Той въздъхна, изглеждайки определено нещастен.
- Момичето не може да е на повече от петнайсет.
- И е незаконно да взимаш кръв от непълнолетен - казах.
- Жан-Клод я осведоми за това, ето защо се озовах тук навън на студа.
- Не е студено - намеси се Деймиън.
Джейсън потрепери.
- Въпрос на мнение. - Той навлече все още незакопчаното си яке около голото си тяло. -
Жан-Клод не иска да бъдеш изненадана, Анита, но два от вампирите с нея са деца.
Усетих как лицето ми се стяга от гняв.
- Не е чак толкова зле, не са нови. Ако трябва да гадая, бих казал, че са поне на няколкостотин години. Дори и в САЩ ще бъдат освободени поради заварени обстоятелства.
Опитах се да освободя част от напрежението, което задържах. Пуснах ръцете на всички, защото усетих необходимост моите да са свободни за оръжия. Нямаше с какво да се боря, все още, но необходимостта продължаваше да присъства.
Деймиън ме докосна по рамото, неуверено, страхувайки се, че гневът ще се изсипе върху него, предполагам. Обичайната ми теория гласеше, че е по-добре да има на кого да съм ядосана, отколкото да няма. Полагах усилия да бъда по-добра, по-честна, но мамка му, беше трудно.
След като не се отдръпнах и не му се развиках, Деймиън докосна ръката ми, а лекият допир на пръстите му по кожата ми ме накара да се чувствам по-спокойна.
- Мислиш ли, че Мюзет е довела непълнолетен pomme, само за да види реакцията ни?
- Мюзет харесва младите - отвърна Ашър с все още много тих глас, не точно като шепот, но близко до това, сякаш се страхуваше някой да не го подслуша. Може и да го подслушваха.
Вдигнах поглед към Ашър. Пръстите на Деймиън продължаваха да се движат леко върху външната част на ръката ми.
- Тя не е педофил, моля те, кажи ми, че не е.
Той поклати глава.
- Не, не става въпрос за секс, Анита, но за кръв - да, предпочита ги по-млади.
Отвратително.
- Докато се намира в тази страна, не може да взима кръв от никой, който е под осемнайсет.