Бях вдигнала и насочила пистолета, докато минавах покрай масата на майката. Мисля че нейното тихо ахване го накара да се обърне. Видя значката и се усмихна, отхапвайки нова хапка от сандвича си. Проговори с пълна уста:
- Ще ме предупредиш да не мърдам ли или ще ми кажеш да замръзна? -звучеше като германец.
- Не - казах и стрелях.
Куршумът го изхвърли от стола, но аз стрелях отново преди да беше паднал на земята. Бях избързала с първия, не беше смъртоносен, но вторият попадна точно в целта.
Стрелях още два пъти в тялото му, преди да се приближа достатъчно и да видя устата му да се отваря и затваря. Кръв разцъфна на устните му и превърна синята му риза в лилава.
Заобиколих отдалеч, така че да имам чист изстрел в главата. Лежеше по гръб и кървеше, но успя да изкашля достатъчно кръв и да каже:
- Полицаите трябва първо да предупредят. Не могат направо да стрелят. Изпуснах въздуха от тялото си и се прицелих в челото му, точно над очите.
- Аз не съм полицията, Ван Андерс, аз съм екзекуторът.
Очите му се разшириха и той каза:
- Не.
Дръпнах спусъка и гледах как по-голямата част от лицето му избухна в неразпознаваема маса. Очите му бяха по-сини, отколкото на снимките.
61
През нощта ми се обади Брадли. Странно, но някак си не бях настроена за работа, след като бях пръснала мозъка на човек пред доста от майките и децата в града. Вече се бях мушнала в леглото с любимия си плюшен пингвин Зигмунд и Майка свит до мен. Обикновено топлината на Майка беше по-успокояваща от цял камион плюшени играчки, но тази вечер имах нужда от задушаващата прегръдка, с която бях стиснала любимата си играчка. Прегръдката на Майка беше чудесна, но Зигмунд никога не ми е казвал че се държа глупаво или съм жадна за кръв. Нито пък Майка, но продължавам да очаквам да го направи.
- Влезе в националните новини, а „Бърза поща" публикува на първа страница твоя снимка как екзекутираш Ван Андерс - каза Брадли.
- Да бе, каква съм късметлийка, оказа се че съм била срещу магазин за фотоапарати. - Дори и на себе си звучах уморено или даже нещо повече. Какво е повече от уморен? Мъртъв?
- Ще се справиш ли? - попита той.
Придърпах ръцете на Майка по-близо до себе си, и притиснах лицето си в голите му гърди. Все още ми беше студено. Как можеше да ми е студено под всичките тези завивки?
- Няколко приятели ще останат с мен. Те ще ме пазят да не съм прекалено мрачна.
- Той трябваше да бъде убит, Анита.
- Знам това.
- Какъв е този тон в гласа ти, тогава?
- Не си стигнал до онази част от статията, където тригодишното момченце получава истерични пристъпи как го убивам, както ме е видял да правя с лошия мъж в мола, нали?
- Ако се беше измъкнал...
- Спри, Брадли, просто спри. Взех решението че психиката на свидетелите не е толкова важна, колкото физическата им безопасност, още преди да тръгна към него. Не съжалявам за това решение. Не много.
- Добре, тогава ще говорим само за работа. Смятаме че Лео Харлан е по-известен като Харлан Нокс. Работил е с някои от същите хора, които са наемали Хайнрих и Ван Андерс.
- Защо ли не съм изненадана? - попитах.
- Пробвахме номера, който ти е дал. Фирмата за съобщения каза че е прекратил договора си с тях, с изключение на едно съобщение.
Чаках го.
- Няма ли да ме попиташ?
- Просто ми кажи, Брадли.
- Добре, ето го. „Госпожице Блейк, съжалявам, че не можахме да вдигнем моя прародител. Ако се чудите, той е истински. С оглед на обстоятелствата сметнах ,че дискретността е по-подходяща от смелостта. Поръчката е прекратена за момента."Знаеш ли за каква прекратена поръчка става въпрос?
- Така мисля. Смятам, че сделката им е пропаднала. Стана прекалено объркано. Благодаря, че провери, Брадли.
- Не ми благодари, Анита, ако не се бях опитал да те вкарам в списъка ни с федерални агенти, можеше никога да не привлечеш вниманието на този, който е наел Хайнрих.
- Не можеш да продължиш да се самообвиняваш за това, Брадли. То е като разлято мляко, почистваш бъркотията и продължаваш нататък.
- Същото се отнася и за Ван Андерс.
- Винаги по-добре давам, отколкото приемам съвети, Брадли, би трябвало да си го разбрал досега.
Той се разсмя, после каза:
- Пази си гърба, чуваш ли?
- Ще го направя, ти също.
- Чао, Анита, грижи се за себе си.
Почти бях казала „И ти също", когато той ми затвори. Коя ли част от работата в правната система ги научаваше на толкова лоши маниери?
Натаниел влезе в стаята с „Паяжината на Шарлот".