Ако някой направи такова нещо, ще се уреди със заповед за екзекуция с неговото име отгоре, а аз съм Екзекуторът.
- Вярвам, че Мюзет е много внимателно подбрана от Бел Морт. Бел разполага с други лейтенанти, които имат не толкова осъдителни навици. Вярвам, че Мюзет е изпитание в традиционния смисъл на думата. Тя е изпратена от Бел да ни тества, най-вече теб, мисля, теб и може би Ричард.
- Защо получаваме специално отношение? - попитах.
- Защото не познава нито един от двама ви от преди. Тя обича да изпробва оръжията си преди да ги нарани, Анита.
- Аз не съм нейно оръжие, не съм нейно какво и да било.
Ашър имаше търпеливо изражение на лицето си.
- Тя е le sourdre de sang, изворът на нашата кръвна линия. Бел е като императрица, а всички господари-вампири, които произлизат от нейната линия, са като крале, които й дължат вярност. Да дължиш вярност означава да дължиш войска за каузата.
- Каква кауза?
Той въздъхна раздразнено.
- Каквато кауза желае императрицата.
Поклатих глава.
- Не ми звучиш много логично.
Пръстите на Деймиън продължаваха да играят леко върху ръката ми. Мисля, че ако той не ме докосваше, щях да бъда по-разтревожена.
- Бел счита всички, които произлизат от кръвната й линия, за нейни, по този начин чрез Жан-Клод ти и Ричард й принадлежите.
Поклатих глава и понечих да заговоря. Ашър вдигна ръка.
- Моля те, оставй ме да довърша. Няма значение, Анита, дали си съгласна, че ти и Ричард принадлежите на Бел. Има значение само това, че тя вярва, че й принадлежите. Във вас тя вижда повече оръжия в арсенала си. Можеш ли да разбереш това?
- Разбирам какво казваш, не съм съгласна, че принадлежа на някого, но мога да видя откъде
Бел Морт може да си мисли така.
Той кимна, изглеждаше леко облекчен, сякаш не е бил сигурен какво да направи, ако аз продължавах да споря.
- Bon, bon, в такъв случай трябва да се съгласиш, че Бел ще пожелае да тества метала на двете си най-нови оръжия.
- Да тества по какъв начин? - попитах.
- Единият начин е като доведе непълнолетен pomme de sang в Америка и да парадира с това пред самия Екзкекутор. Ако Мюзет е предложила да сподели pomme de sang, значи може да предложи и да сподели човешките слуги. Това се счита за голяма чест.
- Да сподели? - попитах с инстинктивно подозрение.
Пръстите на Деймиън се задвижиха по-бързо, но не му казах да спре, защото гневът напрягаше раменете ми, ръцете ми.
- Да сподели кръв, вероятно, защото повечето вампири взимат кръв от човешките си слуги.
Не се притеснявай за секса, ma cherie, Мюзет не обича жени.
Свих леко рамене.
- Това е облекчение, предполагам. - Намръщих се. - Ако тя счита мен и Ричард за част от нейния... нещо си, тогава какво е положението с неговата глутница и с моя пард? Бел счита ли нашите хора за нейни?
Ашър облиза устни и аз разбрах отговора преди да го изрече.
- Би било характерно за нея да предположим такова нещо.
- Значи Мюзет и останалите ще изпробват не само мен или Ричард, но и останалите от хората ни. - Изрекох го като твърдение.
- Логично е да го предположим - каза той.
Затворих очи и поклатих глава.
- Мразя вампирската политика.
- Тя все още не крещи - намеси се Джейсън. - Никога не съм я виждал толкова спокойна, след толкова много лоши новини.
Отворих очи и му се намръщих.
- Вярвам, че това се дължи на влиянието на Деймиън - отвърна Ашър. Погледът на Джейсън се премести надолу, към мястото където Деймиън ме докосваше леко по ръката.
- Искаш да кажеш, че само като я докосва по този начин, й помага да удържа темперамента си?
Ашър кимна.
Почувствах импулс да накарам Деймиън да спре да ме докосва, но не го направих, защото бях бясна. Как смее някой да идва на наша територия и да ни тества? Колко арогантно! Колко типично за вампирите. И вече бях уморена, уморена от игрите, които тепърва предстояха.
Само ако Жан-Клод просто ми позволеше довечера да изпозастрелям всички от групата на
Мюзет, това щеше да спести много проблеми. Просто знаех, че ще спести. Накарах Деймиън да спре да докосва ръката ми, като взех неговата в моята и я хванах здраво. Част от гнева ми омекна. Все още бях ядосана, но вече беше сдържано, управляемо.
Мамка му, Ашър беше прав. Това не ми хареса. Не ми харесваше, че някаква нова свръхествена глупост се беше протегнала, за да ме принуди да имам по-близък контакт с още един вампир. Защо метафизиката поне веднъж не работеше без тези глупости с докосването?
Джейсън ни гледаше със странно изражение върху лицето си.
- Мисля, че за тази вечер трябва да прикрепим Деймиън към Анита.