- Смяташ, че Мюзет ще ме вбеси чак толкова силно ли? - попитах.
- Тя все още не е наранила никого, Анита, не е вдигнала и пръст, и все пак всички са ужасени.
Аз съм ужасен и не мога да разбера защо. Тя е малка, сладка блондинка и е прекрасна като кукла Барби, но с човешки размери и с по-малки гърди, но един мъж се нуждае от малко, нали?
- Споделяш прекалено много - отвърнах.
Той не ми се усмихна. Лицето му беше прекалено сериозно.
- При нормални обстоятелства, не бих имал против прекрасен вампир да впие зъби в мен, но
Анита, не искам това маце да ме докосва. - Изведнъж започна да изглежда уплашен, уплашен и по-млад дори от неговите двайсет и две години. - Не желая тя да ме докосва. - Взираше се в мен с преследван поглед. - Жан-Клод ми обеща, че Мюзет не е от онези вампири, които гният върху теб. Но това няма значение, аз съм толкова изплашен от нея, че от това ме заболява коремът.
Протегнах свободната си ръка и Джейсън дойде при мен. Прегърнах го и можех да усетя слабо треперене, което пробягваше през него. Беше студен, но това не беше студ, който се оправяше с допълнителни дрехи.
- Ще я държим далеч от теб, Джейсън.
Той ме прегърна толкова силно, че ми беше трудно да дишам, и заговори с лице, допряно до врата ми.
- Не обещавай неща, които не можеш да изпълниш, Анита.
Отворих уста, за да обещая точно това, но Ашър се намеси.
- Не, Анита, не обещавай безопасност на някого от нас, все още не, не и преди да си се срещнала с Мюзет.
Отдръпнах се от Джейсън и вдигнах поглед към Ашър.
- Ако просто я застрелям, когато вляза в стаята, какво би направила Бел? Той пребледня, а това при вампир е труден номер, дори и при такъв, който се е хранил.
- Не можеш, не трябва, Анита... умолявам те!
- Знаеш, че ако тази вечер я убия, всички ще бъдем в по-голяма безопасност.
Той отвори уста, затвори я, отново я отвори.
- Анита, ma cherie, моля те...
Джейсън се отдръпна от мен и направи движение с ръцете си. Деймиън се озова зад гърба ми с ръце върху раменете ми. В мига, в който ме докосна, се почувствах по-добре, не точно по-спокойна, или дори с по-ясно съзнание. Защото бях права, трябваше да убием Мюзет тази вечер. В краткосрочен план това щеше да ни спести много проблеми. Но в дългосрочен
Бел Морт, а може би дори и целият Съвет, щяха да пристигнат и да ни избият.
Това ми беше ясно. С ръцете на Деймиън, които нежно разтриваха напрегнатите мускули на раменете ми, дори можех да се съглася с това.
- Защо докосването на Деймиън намалява желанието ми да убивам разни същества? - попитах.
- Забелязал съм, че когато той те докосва, придобиваш определено спокойствие, повече размисъл, преди да натиснеш спусъка.
- Жан-Клод не е по-малко безжалостен, когато съм около него.
- Можеш да вземеш от слугата си само това, което той може да предложи -обясни Ашър. -
Бих казал, че ти си помогнала Жан-Клод да стане по-безжалостен, а не по-малко, защото твоята природа е такава. - Той погледна към стоящия зад мен вампир. - В продължение на векове Деймиън е служил на господарка, която не е позволявала изблици на гняв или гордост.
Нейната воля и само тя е била позволена. Деймиън се е научил да бъде по-малко гневен, не толкова безжалостен, или тази-която-го-е-създала щеше да го е унищожила преди много време.
Ръцете на Деймиън върху раменете ми бяха застанали много неподвижно. Потупах едната по начин, по който го правиш с приятел, който разбира лоши новини.
- Всичко е наред, Деймиън, сега не може да те докосне.
- Не, Жан-Клод спазари свободата ми от нея и за това винаги ще съм му изключително задължен. Но това няма нищо общо с кръвните клетви или с обвързването между вампири.
Задължен съм му, че ме измъкна от ужасни окови.
- Ако можеш да предпазиш Анита от извършването на нещо злочесто тази вечер, тогава ще си изплатил част от дълга - каза Ашър.
Усетих как Деймиън кимна.
- Тогава нека да слезем в подземието, защото познавам Мюзет отдавна и не се страхувам от нея толкова, колкото се страхувам от тази-която-ме-създаде.
Извърнах се, за да мога да видя лицето на Деймиън.
- Да не би да намекваш, че се страхуваш малко по-малко от Мюзет, отколкото от тазикоято-те-е-създала?
Излежда, той се замисли върху това за миг или два, след което кимна бавно.
- Повече се страхувам от стария си господар, но да, страхувам се и от
Мюзет.
- Тя плаши всички - каза Ашър.
Деймиън кимна.
- Тя плаши всички.
Облегнах горната част на главата си върху гърдите на Деймиън, като я клатех напред и назад, разбърквах косата си, но не ме интересуваше.
- По дяволите, само ако ме оставите да я убия, сега, това ще спести толкова проблеми.