- Има хора по целия свят, които имат огромно желание да ме видят мъртъв, гце Блейк.
Има хора, които са похарчили значително количество пари и усилия, за да може това да се случи, но нито един не се бе доближил толкова много, до днес.
Поклатих глава.
- Това не беше близо.
- При нормални обстоятелства щях да се съглася с теб, но подочух за репутацията ти, така че не носих оръжието си по обичайния си начин. Забеляза тежестта, когато последния път се наведох напред, нали?
Кимнах.
- Ако трябваше да насочим оръжия един срещу друг, твоят кобур е с няколко секунди по-бърз от тази проклетия за вътрешен джоб, която нося.
- В такъв случай защо я носиш? - запитах.
- Не исках да те изнервям като идвам тук въоръжен, но не ходя никъде невъоръжен, така че реших, че ако проявя ловкост, няма да забележиш.
- Замалко да стане точно така.
- Благодаря за това, но и двамата сме наясно.
Не бях толкова убедена, но си замълчах; няма причина да споря, когато изглежда, че побеждавам.
- Какво искаш наистина, г-н Харлан, ако това име е истинско?
На това той се усмихна.
- Както казах, наистина искам моят прародител да бъде възкресен. За това не излъгах. - За миг изглежда, че се замисли. - Странно, но не излъгах за нищо. -
Изглеждаше озадачен. -
Мина много време, откакто това беше истина.
- Моите съболезнования - изрекох.
Той се намръщи.
- Моля?
- Сигурно не е лесно никога да не може да кажеш истината. Знам, че бих го намирала за изтощително.
Той се усмихна, и отново имаше това леко извиване на устните, което изглежда бе истинската му усмивка.
- Не съм се замислял върху това от дълго време. - Сви рамене. -Предполагам, че човек свиква.
Беше мой ред да свия рамене.
- Може би. Кой прародител искаш да бъде възкресен и защо?
- Какво защо?
- Защо точно този прародител?
- Има ли значение? - попита той.
- Да.
- Защо?
- Защото не вярвам, че мъртвите трябва да бъдат безпокоени без основателна причина.
Усмивката отново се изви.
- В този град имате съживители, които всяка нощ вдигат зомбита за забавление.
Кимнах.
- В такъв случай непременно отиди при някой от тях. Ще направят почти всичко, което искаш, ако цената си заслужава.
- Могат ли да възкресят труп, който е на почти двеста години?
Поклатих глава.
- Извън категорията им е.
- Чух, че един съживител може да възкреси почти всичко, ако е готов да направи човешко жертвоприношение. - Гласът му беше тих.
Отново поклатих глава.
- Не вярвай на всичко чуто, г-н Харлан. Някои съживители могат да възкресят ценен труп на няколкостотин години с помощта на човешка жертва. Разбира се, това би било убийство и следователно незаконно.
- Според слуховете ти си го правила.
- Слуховете могат да гласят всичко, не извършвам човешки жертвоприношения.
- Значи не можеш да възкресиш моя прародител. - Изрече това като твърдение.
- Не съм твърдяла такова нещо.
Очите му се разшириха и това бе най-близкото до изненада, което бе показал.
- Можеш да възкресиш почти двестагодишен труп без човешко жертвоприношение?
Кимнах.
- Слуховете твърдяха и това, но не го повярвах.
- Значи си повярвал, че съм жертвала човек, но не и че мога със собствени усилия да възкреся няколкостотин годишен ценен мъртвец?
Той сви рамене.
- Свикнал съм хората да убиват други хора. Никога не съм виждал някой да бъде възкръснат.
- Късметлия.
Той се усмихна, а очите му омекнаха съвсем леко.
- Значи ще възкресиш прародителя ми?
- Стига да ми кажеш основателна причина за това.
- Не се разсейваш лесно, нали, г-це Блейк.
- Упоритост, това съм аз - отвърнах и се усмихнах.
Може би бях прекарала прекалено дълго време около наистина кофти хора, но сега, когато знаех, че Лео Харлан не е дошъл да убие мен или някой друг в града, нямах проблем с него.
Защо му повярвах? Поради същата причина, поради която не му бях повярвала първия път.
Инстинкт.
- Проследих архивите на фамилията ми в тази държава толкова назад в миналото, колкото можех, но най-ранният ми прародител не е записан в никакъв официален документ. Вярвам, че още първоначално е казал фалшиво име. Докато не намеря истинското, не мога да проследя семейството ми в Европа. Много ми се иска да го направя.
- Възкресявам, питам го за истинското му име, за истинската причина за идването му в тази държава и го връщам обратно? - изрекох въпросително.