За момент тя изглеждаше напълно объркана, докато собственият и човешки слуга не я докосна по рамото. Тя потрепери, пое си дълбок, несигурен дъх, и сякаш си спомни коя е и какво е, и защо е тук. Последният остатък от смях изчезна от погледа и.
- Ти призна, че твоята хубост не може да съперничи на моята, следователно да взема кръв от теб не би бил дар, който да е подходящ за замяна на дреболията, която Жан-Клод прави за мен. Ти също така си права и за вашия вълк. Той е очарователен, но не колкото тримата.
Внезапно изпитах лошо усещане за посоката на разговора.
- По някакъв начин Деймиън е твой. Не го разбирам, но мога да го усетя. Той ти принадлежи по начина, по който Анджелито ми принадлежи, а ти принадлежиш на Жан-Клод. Като
Господар на града, от Жан-Клод не може да се пие, но Ашър не принадлежи на никого. Дайте ми го като дар за гост.
- Той е мой заместник, мой temoin - отвърна Жан-Клод с този безизразен, изпразнен от съдържание глас. - Не бих го делил с лека ръка.
- Тази нощ срещнах някои от останалите ти вампири. Минг Ди има свое животно. Тя е посилна от Ашър, защо тя не е твой заместник?
- Тя е чужд заместник и ще се върне при него след няколко месеца.
- В такъв случай защо е тук?
- Аз я извиках.
- Защо?
Истинската причина бе, че докато бях отишла да търся себе си, Жан-Клод е имал нужда от повече подкрепление. Но не смятах, че би го казал. Не го каза.
- Един господар привиква вкъщи своето стадо периодично, особено, ако счита, че те скоро ще се превърнат в господари на собствена територия. Последно посещение преди да загуби силата да ги вика.
- Бел беше много разтревожена, че си станал Господар на града без това последно посещение, Жан-Клод. Тя се събуди, произнасяйки името ти, твърдейки, че си започнал да действаш сам. Никой от нас не предполагаше, че някога ще се издигнеш толкова много.
Той направи нисък, дълбок реверанс, а тя стоеше толкова близо, че косата му едва не докосна роклята й.
- Не се случва често някой да изненада Бел Морт. Изключително съм поласкан.
Мюзет се намръщи.
- Наистина трябва да бъдеш. Тя беше изключително... недоволна.
Той се изправи бавно.
- Защо моето издигане я прави недоволна?
- Защото да бъдеш Господар на града означава да бъдеш над обвързаността на задълженията.
Обвързаността на задълженията явно означаваше повече за вампирите, отколкото за мен, защото усетих как всички те замлъкват. Деймиън внезапно застана толкова неподвижно около тялото ми, сякаш въобще не беше там. Единствено тежестта на ръцете му ми даваше да разбера, че все още се е вкопчил в мен. Ритъмът и пулсът на тялото му бяха изчезнали, скрити някъде дълбоко.
- Но Ашър не се е издигнал толкова нависоко. Той все още може да бъде призован вкъщи - допълни тя.
Хвърлих поглед на Жан-Клод, но физиономията му беше напълно безизразна, тази учтива празнота, която означаваше, че крие всяка своя реакция.
- Това, разбира се, е нейно право, но бих имал нужда от някакво предизвестие, преди Ашър да бъде извикан. Америка не е толкова уредена, колкото Европа и борбите за територия са много по-нецивилизовани. - Гласът му продължаваше да бъде пуст, безстрастен, сякаш нищо нямаше значение. - Ако заместникът ми просто изчезне, другите ще видят в това знак за слабост.
- Не се тревожй, господарката ни няма да го вика вкъщи, но тя признава, че е объркана.
Всички зачакахме да продължи, но Мюзет изглеждаше доволна да остави тишината да се задържи.
Дори и с Деймиън, който висеше на мен, наруших мълчанието първа.
- Объркана за какво?
- Защо Ашър я е напуснал, разбира се.
Ашър се премести по-близо, макар че продължаваше да се държи на по-голямо разстояние от Мюзет, отколкото се държахме ние.
- Не съм я напуснал - възрази той. - Бел Морт не ме докосна в продължение на векове. Тя дори не гледаше забавления, в които... участвах. Тя заяви, че съм й неприятен за гледане.
- Нейна привилегия е да прави с хората си това, което счита за правилно . отвърна Мюзет.
- Вярно е - съгласи се Ашър - но тя ми нареди да дойда в Америка с Ивет като мой надзирател. Ивет умря и аз нямах повече нареждания.
- А ако господарката ни ти беше наредила да се прибереш вкъщи?
Тишина, този път от нас.
Лицето на Ашър беше изпразнено от емоция като на Жан-Клод. Каквото и да чувстваше, бе скрито, но самата безизразност на лицата и на двамата говореше, че това е от значение и е важно.
- Бел Морт окуражава хората си да стават самостоятелни - каза Жан-Клод. Това е една от причините нейната кръвна линия да управлява повече територии, отколкото която и да било друга линия, особено тук, в Съединените щати.