Ще оставя ma petite да бъде толкова безмилостна, колкото желае, и Мюзет или ще се научи на по-добри обноски, или никога няма да се прибере при теб.
Тя седна изправена. С нож, промушил тялото й, тя се седна, а аз не можех да я държа притисната надолу. Движението ме изблъска достатъчно назад, че да докосна Деймиън. Той допря гърба ми и когато не му казах да спре, докосна и рамото ми.
Бел даже отпусна ръката на Мюзет далеч от ножа, така че моята ръка го задържа на място. Но тя не показа, че боли, всъщност, даже ме игнорира, за да погледне към Жан-Клод.
Започнах да се чувствам глупаво с окървавените си ръце и с нож, който продължаваше да пробожда Мюзет. Не, не глупаво, безполезна.
- Знаше какво бих ти направила, ако я нараните - каза Бел.
- Знам, че според собствените ни закони, тези, които ти помогна да влязат в сила, на никого не е позволено просто да навлезе в чужда територия, без преди това да е договорено. Мюзет и хората й са тук три месеца преди да сме им дали разрешение да влязат, което означава, че всъщност, са извън закона и нямат права, нямат гарантирана безопасност. Можех да избия всички и законът на Съвета щеше да е на моя страна.
Прекалено много хора в Съвета се боят от теб, Бел, те щяха да решат, че това е хубава шега.
- Не би посмял - заяви тя.
- Няма да ти позволя да нараниш Ашър, вече не.
- Той не означава нищо за теб, Жан-Клод.
- Ти си най-красивото същество, което някога съм виждал, великолепна в похотта си, аз съм смирен от силата ти, изпитвам страхопочитание пред политическите маневри, които изпълняваш с такава лекота. Но съм далеч от теб от дълго време и съм научил, че красотата не винаги е това, което изглежда, че похотта не винаги е по-добра от любовта, че силата, сама по себе си, не е достатъчна да изпълни леглото или сърцето, и че нямам твоето търпение за политиката.
Тя протегна тънка ръка към него.
- Показах ти такава любов, каквато никой смъртен някога ще може.
- Ти ми показа похот, господарке, сексуално желание.
- Oui, amour - съгласи се тя, а гласът й бе достатъчно страстен, за да накара ръцете ми да настръхнат.
Жан-Клод поклати глава.
- Non, желание, не любов, никога любов.
Някакво изражение прекоси лицето й, сякаш кожата на Мюзет бе лошо направена маска, под която се движи течност. Това неловко ми напомни на гледката на звяр, прокрадващ се под кожата на превръщач, преди да изскочи на показ. Ако тя напълно се превърнеше в Бел, щях да се опитам да стигна до сърцето й, докато имам възможност.
- Някога ме обичаше, Жан-Клод.
- Oui, с цялото си сърце и душа.
- Но сега не ме обичаш - гласът й беше тих, дори е възможно да имаше следа от загуба.
- Научих, че любовта може да нарастне без да има намесесн секс, и че сексът не винаги води до любов.
- Мога да те обичам отново - прошепна тя.
- Non, можеш да ме притежаваш отново, а при любовта не става въпрос за притежание.
- Говориш със загадки - каза тя.
- Говоря истината, такава, каквато я знам - отвърна той.
Тези светли медно-кафяви очи се обърнаха към мен.
- Ти си направила това. По някакъв начин, ти си го направила.
Определено започвах да се чувствам глупаво с ножа в Мюзет, но се страхувах да го извадя, защото почти очаквах Бел да се изправи и да каже: „А-ха, това чаках!". Така че продължих да го държа в тялото й и се опитах да измисля какво да правя. Но докато се взирах в тези светли кафяви очи бе трудно да разсъждавам, трудно или да не избягам, или да не се опитам да я убия. Ако не мога да избягам от страховете си, имам навика да се опитвам да ги унищожавам. Засега тази стратегия работи.
- Какво съм направила? - попитах, а гласът ми издаде напрежението. Ръцете на Деймиън започнаха да мачкат раменете ми нежно, не като масаж, а по-скоро като уверение, че е там, мисля.
- Обърнала си го срещу мен - отговори тя.
- Не - възразих - ти си го направила съвсем сама, векове преди да се родя. Течната маска под кожата на Мюзет се раздвижи отново. Помислих си, че ако докосна лицето й, ще почувствам неща под повърхността, които не би трябвало да са там.
- Заведох го в леглото си, какво повече може да иска някой от Бел Морт?
- Ти му показа колко струва любовта ти, когато прогони Ашър от леглото си.
- Какво общо има съдбата на Ашър с любовта на Жан-Клод?