Странно, но това не я правеше по-привлекателна за вълците или за мен. Просто беше прекалено враждебна.
Фауст не беше много по-висок от Минг Ди, но не караше човек да си мисли думи като „деликатен", а просто нисък. Беше жизнерадостно привлекателен - като някой съсед, който по случайност е вампир, и беше боядисал косата си в тъмно винено червено.
Очите му бяха с цвят на нови жълти монети, сякаш в кафявото имаше една идея свежа кръв.
Той беше вампир-господар, но не достатъчно силен, за да стане някога Господар на града, или поне не и да може да се задържи като такъв. Слаб Господар на града обикновено означава мъртъв.
Менг Ди и Фауст поведоха през завесите и през отдалечения коридор зад тях.
Вампирите на Мюзет ги следваха. Последни бяха плъхолаците и хиенолаците. Завесите се спуснаха с шум зад тях. Останахме насаме с мислите си. Надявах се, че мислите на всички останали бяха по-полезни от моите, защото аз единствено можех да разсъждавам как на Бел нямаше да й се хареса да й връчат шапката и да й покажат вратата. Щеше да открие начин да ни изкара обидата през носа, стига да може. Може да не успееше, но бе на повече от две хиляди години, според Жан-Клод. Човек не оцелява толкова дълго без да знае разни неща, неща, които ще накарат враговете ти избягат с писъци. Членът на Съвета, когото бяхме убили, можеше да предизвиква земетресения само като си помисли за това. Бях доста сигурна, че Бел разполага със собствени номерца. Просто все още не ги бях виждала.
10
След по-малко от час двамата с Жан-Клод бяхме в стаята му, сами.
Деймиън беше един от пазачите пред вратата ни. Бяхме разпръснали вампирите си сред превръщачите, с надеждата лошите вампири да не могат да използват умствени номера върху превръщачите, без вампирите да разберат. Направихме най-доброто, което можехме,което всъщност беше наистина добро. Ardeur продължаваше да се крие. Не се питах защо,бях просто благодарна.
Голямото легло с балдахин на Жан-Клод беше драпирано със синя коприна, заринато с възглавници в поне три трептящи нюанса на същия цвят. Беше купил драперията и възглавниците така, че да съвпадат със съответния цвят на чаршафите, така че и без да ги гледам, знаех, че ще бъдат синя коприна. Жан-Клод не се занимаваше с бели чаршафи, без значение от какъв плат бяха.
Той седеше в единствения стол в стаята, отпуснат, а ръцете му бяха скръстени върху стомаха. Аз седях върху черджето, което бе сложил до леглото. Черджето, всъщност, бе от кожа - плътно и меко, и по някакъв начин само от докосването, човек можеше да разбере, че някога е било живо. И двамата изпитвахме необяснима неохота да отиваме в леглото.
Мисля, че и двамата се страхувахме, че ardeur ще се появи, а не бяхме готови за него.
- Нека да видим дали съм разбрала правилно - казах.
Жан-Клод ме погледна, движейки единствено очите си.
- Утре вечер, ако Ашър все още е ничий, те ще имат право да го поискат?
- Не както направиха тази вечер, не, ти го направи невъзможно, освен ако не го вземат насила.
Поклатих глава.
- Имала съм работа с достатъчно вампирска политика, за да знам, че ако им попречиш да направят едно нещо, ще направят нещо друго, не защото го искат, а защото това ще причини болка.
Той ми се намръщи.
Въздъхнах.
- Нека да пробвам пак. Ето за какво става въпрос: какво имат право да поискат, докато са тук?
- Да ловуват, или доброволни донори, любовници... основните им нужди.
- Сексът е основна нужда?
Той само ме погледна.
- Съжалявам, съжалявам. Частта с доброволните донори я разбирам -трябва да се хранят.
Но любовниците... какво точно означава това?
- declasse* Би било да се настоява за любовници за прислугата, така че не е необходимо да се тревожим за камериерката и икономът на Мюзет. Двете деца са специален случай.
Момичето физически е прекалено младо, тя не прави такива неща.
Момчето е проблемът.
Бартоломе е преждевременно развит, затова Бел е изпратила Мюзет да го вземе.
(*липса на класа)
Взирах се в него.
- Моля те, кажи ми, че Мюзет никога не е правила секс с детето?
Внезапно той започна да изглежда уморен и да търка очи с върховете на пръстите си.
- Искаш да ти кажа истината или благородна лъжа?
- Истината, предполагам.
- Бел Морт може да надуши сексуалния апетит, това е една от дарбите й. Бартоломе може да изглежда като дете, но нито сега разсъждава като такова, нито разсъждаваше така, когато беше момче и караше дванайстата си година. Беше наследник на голямо състояние.