Ченгетата се бяха стълпили около спортния клуб „Ривърсайд“. Поне двайсетина души бяха — от местната и щатската полиция, прокуратурата, всички в цивилни дрехи. Имаше още и две патрулки с униформени, но те се бяха скрили в съседна пряка. Охранителната служба на комплекса корабостроителници заводи бе предупредена, че предстои арест на Реймън Ланг, а по нейна молба бе решено физическото му задържане да стане, след като той излезе в района на паркинга. Служители на заводската сигурност следяха Ланг постоянно и поддържаха телефонна връзка с Джил Кариър, детективката от щатската полиция, която бе дошла да вземе Аня и съответно отговаряше за издирването на Ланг. Аз бях паркирал колата си недалеч от портата с надписа отгоре. Разрешиха ми да присъствам, при условие да си стоя настрани и да не се бъркам в нищо. На ченгетата им бях разтегнал доста интересна история как съм разбрал за детенцето в контейнера, преди всичко как съм се оказал при фургона на Ланг и как съм отворил вратата му, а сетне и самото скривалище. На всичкото отгоре накрая трябваше да си призная за лъжата относно разпознаването на трупа на Лежер. Сигурно ми предстояха неприятности, но пък Кариър направи любезния жест да ми позволи да видя как ще завърши историята на Ланг. При условие обаче в моята кола по всяко време да ме придружава неин цивилен колега. Човекът се казваше Уайнтроб и не приказваше много, което ме устройваше.
Някъде към три и половина следобед автоматично движещите се на колелца метални крила на портите се отвориха с бръмчене и през тях се изсипа поток свършили смяната си работници. Почти всички бяха облечени еднотипно — в джинси, с бейзболни шапки, дебели работни ризи, под тях тениски. Всеки си носеше личното сандъче за храна, дрехи и съд за вода. Засякох с поглед Кариър, вече говореше по мобилния. След секунди половината от събраните пред клуба ченгета се развърнаха във верига и влязоха в потока хора, движейки се в противната посока, с Джил Кариър начело. Преместих очи на самата порта и въртящите се прегради на входа встрани. Не мина много време и Ланг излезе, в ръка носеше металната кутия с инструментите. Облечен бе като корабостроителите, в другата ръка държеше недопушен фас. В един миг дръпна силно от него и тъкмо щеше да го захвърли, когато насреща си зърна Кариър и хората й. Мигновено осъзна защо и за кого са дошли: същински хищник, усетил други, по-силни хищници, тръгнали на лов за него. Пусна на земята кутията с инструментите и хукна да бяга странично от веригата полицаи. Избра пътя на изток, само че не минал и десетина метра, отнякъде изскочи едната патрулка и запречи изхода на паркинга. Ланг промени посоката, ловко се запровира между паркираните коли, сега обаче се появи и другата патрулна кола и общо десетина униформени се спуснаха към него. Кариър спринтираше в същата посока, бързо скъсявайки разстоянието. Беше по-добър, по-лек бегач, та изпреварваше мъжете, а в ръката й вече лъщеше пистолет. Чух я да вика — нареждаше му да спре. Ланг се извърна, видях разкривеното му лице, а ръката му посегна към кръста и колана на панталоните отзад, сякаш търси нещо под ризата. Сега чух и последното предупреждение на Кариър — да спре и да вдигне ръце. Ланг предпочете да бяга, а ръцете му все така ровеха по колана. Кариър стреля. Ланг се завъртя и падна на земята.
Почина по пътя за болницата. Разбрах, че и дума не е казал, докато парамедиците са се опитвали да му спасяват живота. Така и нищо не научиха от него. Аз обаче бях до линейката, когато го качваха в нея. А когато го сложиха на носилката, свалиха и ризата му — за да му включат система. Взирах се внимателно, но по ръцете му нямаше татуировка.
Оказа се, че Ланг не е бил въоръжен. Изглежда не е имало причина да бърка по колана и под ризата, предизвиквайки стрелбата на Кариър. Струва ми се обаче, че давайки си отлична сметка в какво положение се намира, той е предпочел смъртта пред затвора. Може да е било от страх. Възможно е и друго: че не би могъл да живее без жертвите си.
ШЕСТ