Дишаше трудно. Значи това било, да деградираш. Да се чукаш с тази жена на такава висока цена, че цялата история придобиваше трагичен оттенък.
Успяваше дори да я гали по гърдите, докато погледът му се замъгляваше, и чувстваше, че започва да превърта. Всъщност всичко това беше неизмеримо тъжно, от известна гледна точка.
Беше приклещен, бе попаднал между зъбните колелета. Пъхна ръка между краката й и тя се заизвива като завързана за кол коза, а той извърна глава, за да скрие изкривеното си в гримаса лице. Презираше се. Страхотно.
Тя казваше, че го усеща целия, че е щастлива, че иска да го задържи през цялата нощ, дрън-дрън, а в това време този глупак тихо плачеше.
Заваляха поройни дъждове и водата отнесе мостове, къщи, коли. Този път наистина настъпваше есен — листата изпадаха, на хълма и по улиците на града задуха студен и влажен вятър, хората напускаха терасите и преминаваха към топлите питиета.
После горе, над дъждовете, небето отново се проясни, стана по-необятно и по-чисто.
Една сутрин, побледнял, със стиснати устни, Андре Трендел обяви, че си тръгва през следващите дни, тъй като бил размислил и бил стигнал до заключението, че при настоящите обстоятелства и при този климат е по-добре за всички да се прибере у дома. Беше неделя, къщата бе спокойна, Джина поднасяше закуската и устните на Андре нервно потръпваха. Явно не бе мигнал през цялата нощ.
— Виж, Андре — започна Лор, докато накланяше чайника над чашата му, — виж, Андре, ако е заради това, което стана снощи…
— Да забравим това — прекъсна я той. — Да забравим това, което е още една проява на изолацията, на която съм подложен в този дом или поне в останалото от него.
Лор вдигна поглед и сухо попита:
— Да не би да пиете от сутринта?
Еви наблюдаваше сцената и се питаше дали закуската отиваше на кино. За което, така или иначе, не го беше грижа, тъй като и без това го ядеше мисълта за утрешното им излизане, ако Анаис го потвърдеше.
Андре мислеше, че довършителните работи ще траят още два-три дни.
— Бих искал да ги наглеждам до края, ако нямате нищо против. Ще се опитам да бъда възможно най-незабележим.
Старият кон изглеждаше смъртно ранен. Лор го покани да седне и да престане да се изкарва жертва.
— Но вие не знаете какво съм преживял. Нямате представа какъв е бил животът ми с Роз и Ришар, да, точно така, с тези двамата.
— Хайде стига, Андре, не желая да слушам. Седнете и яжте. Но не желая да слушам нищо по този въпрос. Със сигурност!
Лор се чувстваше нестабилна въпреки грижите на диетолога й, който я тъпчеше с хранителни добавки и нерегистрирани тонизиращи средства. Чувстваше се така, сякаш стоеше на брега на буйна река, чието течение подриваше почвата под краката й и трябваше да се бори, за да не я отнесе водата, трябваше да се бори с обземащата я паника.
От известно време знаеха, че Ришар е наблизо, че е изпратил сценария си на Робер фон Дъч в установения срок и че се крие някъде — макар инспектор Някой си да не бе успял да разбере къде точно.
Андре имаше готовност да го окове в мазето, ако го пипнеше, но кой ли друг истински желаеше завръщането му?
Лор не смяташе, че това ще изкорени злото, което беше далеч по-дълбоко, отколкото причиненото от раздялата им. Същото важеше за Еви, който не държеше да разтваря някои рани — не се виждаше да разговаря за Габи Гарлич с баща си на риболов или пред огнището.
По-късно Ерик Дюнкала, Аксел Мендер и други служители на „Медиа Макс“ се събраха в салона, за да обсъдят подписването на новия договор, предложен на Лор от студиото, договор, който като че ли вълнуваше всички освен главната заинтересована — тя приемаше изключителното предложение да води този нелеп живот до следващата есен с изражение на непреодолимо безразличие. Нямаше сила да зареже всичко, нито да изтрие Ришар от паметта си.
Андре не лелееше големи надежди относно това, което щеше да последва след заминаването му. Бузата му още гореше, милиарди тънки иглички го боцкаха по лицето и по голяма част от душата му. Знаеше, че Лор също носи част от отговорността за забежките на Ришар и че някой ден ще го осъзнае. И ето, изглежда, че моментът бе настъпил.
Андре заведе Еви в спортната зала, за да съставят заедно списък на работата, която оставаше да се извърши, в случай че Лор изпадне в криза и го изгони преждевременно. Заговори с чувство за свършената работа, за съвършения начин, по който пристройката се вписваше в цялостната архитектура, за зле разбраната подкрепа, която се бе опитал да предложи на майка му и на самия него от чисто благородство.
— Защото какво според теб печеля? Какви други намерения съм имал, освен да помогна? От обич, момчето ми, от добри чувства.