Междувременно получи потвърждение, че Дани организира малкия си купон същата вечер, и не пропусна да забележи изпълнения с уважение поглед, който й хвърли Еви, след като се сдоби с тази първокачествена информация, поглед, който още й държеше топло, докато довършваше любезно приготвените от него яйца — обожаваше, когато той се занимаваше с нея, просто обожаваше това. Толкова й беше хубаво, когато веднъж Лиза й лакира ноктите, какъв фантастичен спомен, чуден, незабравим, макар и болезнен, но с него не бе стигнала дотам.
Съжали все пак, че Джина я нямаше, за да направи палачинки с кленов сироп.
От друга страна, зъбът я понаболяваше и тя си го представяше окъпан в захар, потопен във вана, пълна със златиста захар, и представата не я въодушевяваше.
Беше седем часът сутринта. Забеляза една задъхана лисица, седнала до живия плет. Не си падаше много по идеята да я замесят в семейна история, но винаги, когато се представеше и най-малкия случай да се доближи до Еви, и най-малката възможност да установи контакт с него, бе готова да я сграбчи, без да му мисли, да я улови в шепа като летяща пчела и толкова по-зле, ако пчелата я ужилеше, толкова по-зле, ако не печелеше почти нищо в замяна.
Бе извадила от субаруто празните кутии от бира, безплатните вестници, опаковките от кракерси със сирене и бе проверила нивото на маслото. И на нея й беше чоглаво.
— Това не значи, че е прав — подзе тя.
— Хубаво, радвам се. Супер. Сега съм спокоен.
Тя включи на скорост и потеглиха на север под засиялото с цветовете на дъгата небе.
Ришар се беше укрил отвъд областта на езерата, там, където вече живееха само избягали хора, прокажени или побеснели романисти, толкова отдалечено беше това място, толкова окончателно усамотено. Малко хора ходеха натам. Така че лесно можеше да се намери сезонно жилище, някоя колиба без съседи и без централно отопление, сред пейзаж от олисели планини, срещу шепа евро, хвърлени в първата срещната агенция, и на два часа път от истинския свят.
Слушаха музика, Биг Блек, Кокорози. Не говореха много. На места горите, през които минаваха, бяха обсипани с великолепни цветове, на други бяха в отвратително състояние, поразени от киселинните дъждове или унищожени от огъня, и всичко това бе много тъжно, много обезсърчаващо.
Еви затвори очи. Имаше усещането, че краката му, или по-скоро долната половина на тялото му, бяха бетонирани, че бе загубил свободата на движенията си и по някакъв начин бе прикован към съществуване, което го отвращаваше. Беше изключително неприятно. Можеше да се поздрави, че е изчукал Марлен Арамантис. Справил се бе успешно, няма какво. Виждаше пътя, който му оставаше да измине, за да се освободи от жалките си нагони, за да стане достоен, да стане достоен, д-о-с-т-о-е-н, и разстоянието изтръгваше от устата му стон.
Спряха на една бензиностанция на „Шел“, където освен бензин продаваха дърва за огрев и вълнени чорапи, изложени на витрината. Въздухът бе по-свеж, по-влажен. От спрелите коли излизаха мъже, които се държаха за кръста.
Ако беше способен, и той би слязъл да се разтъпче.
Колкото повече се приближаваше към баща си, толкова по-чужд му се струваше той. Дори се питаше дали изобщо го бе познавал. Дали си бе представял и за миг, че този човек е способен да му скрои такъв номер, да му забие ножа до дръжката, без дори да се замисли. Анаис можеше да му намира всякакви оправдания, Ришар бе достигнал нулата, най-ниското стъпало в очите на сина си, който сега замислено следеше с поглед полета на един пепелявосив блатар над бензиностанцията с нейните флагчета и гирлянди, които се вееха на вятъра, полет, съставен от чисти форми, от съвършени и величествени кръгове, докато Анаис наливаше бензин и го гледаше в огледалото за обратно виждане.
— Безпокоиш ли се за довечера? — попита той.
— Не, нито за миг.
— Виждам ги как хукват да бягат със смъкнати панталони. Как скачат в колите си, щом усетят мириса на изгоряло.
— Нямам никакви опасения за довечера, разбра ли? Изобщо не се тревожа за довечера, ясно?
Еви я намираше за досадно, почти болезнено обидчива. Белезите по ръцете и по лицето й впрочем свидетелстваха за сприхавия й нрав.