— Хей — каза тя и вдигна палец — Хей, с теб съм.
Той спря по средата на пътя, след като измина двайсетина метра. Не защото се пързаляше. Вярно, земята бе покрита с дебел пласт борови иглички, но не се пързаляше. Мека светлина с цвят на старо злато заливаше гората горе на хълма на последователни талази. Към грака на гарваните, към шумоленето на листата, към ромона на невидим поток се добавяше песен на Смитс.
После вратата се отвори и на прага се появи Ришар. Видя сина си и захвана да се чеше по главата.
Срещу петстотин евро Анаис разказа на Андре Трендел всичко, с най-големи подробности. Андре беше бесен, защото сумата, която искаше да му изтръгне, беше баснословна и гротескна за момиче на нейната възраст и защото не пожела да я намали и с един цент — това поколение бе още по-ужасно, отколкото човек можеше да си представи, казваше си той.
Всъщност информацията си струваше цената. Тя разгледа банкнотата от петстотин евро на светлината с недоверчив поглед, сякаш не друг, а Андре беше мръсникът в цялата история, после му разказа за сблъсъка между Ришар и сина му. Повтори му всичко, което бе видяла и чула. Крайно ценни сведения.
За тази цена момичето имаше истински талант на разказвач. Андре прекрасно си представяше заседналите в гърлото на момчето думи, неспособността му да произнесе каквото и да било и накрая опита му да удари баща си, опит, който безславно се бе провалил. Прекрасно си представяше различните етапи на срещата, безумното бръщолевене на Ришар по какви ли не теми, между които литературният му неуспех, умората на Еви, мъката му, чувството, че е изоставен, и онова съмнение, съживено от Дани Кларанс, и също отказът му да бъде притиснат до стената, без да може да се защити. Изглежда, че в заключение Еви се бе опитал да му удари едно кроше в брадата, но Ришар ловко го бе избягнал. След което Еви отново се хвърлил отгоре му, но само размахвал юмруци в празното, докато Ришар не го сграбчил през кръста и не го натикал насила в субаруто.
Няколко минути по-късно се наложило Анаис да спре и да го държи за колана на панталона, докато той потапял глава в ледената вода, която течала между черните и обрасли с мъх плъзгави скали. После го избърсала с една фланелка, запалила му цигара и стояла до него до момента, в който той се решил да продължи.
Всичко това беше много интересно. Дърводелците прибираха нещата си, като си подсвиркваха, а един екип от жизнерадостни млади филипинци чистеше с прахосмукачката, миеше прозорците, забърсваше гимнастическите уреди с препарат, който миришеше на спирт за горене.
— А не те ли е срам, девойко, да ми измъкваш пари, за да ме държиш в течение на тези неща? Не ти ли е неудобно?
Въздъхна и я загледа как се отдалечава със слонската си походка, но беше доволен, че са го светнали, както казваха младите, както и че бе довел до успешен край построяването на спортната зала, доволен, че е насочил енергията си към тази цел и така е позволил на въпросната изумителна и солидна зала да се появи на бял свят и да придаде повече ширина на къщата, да й осигури повече място под слънцето, ако можеше да използва този сантиментален израз. Сигурно беше луд да се занимава с това, сигурно то щеше да се отрази на здравето му, но той си беше такъв, човек не се променяше, никой не можеше да му изтръгне сърцето, главата — да, но не и сърцето, сърцето му бе дадено веднъж завинаги, обичаше той да казва, никой не можеше да му смени сърцето.
Небето бе забулено с бял и светъл воал и с напредването на следобеда започваше да придобива цвета на стар фаянс.
Шестото чувство на Андре му подсказваше, че нещо се готви. Когато Роз се обади да му каже, че леглото, бюрото и гардеробът за стаята на Еви най-после са пристигнали, той сподели с нея усещането си.
— Андре — простена тя, — плашиш ме.
— Да. Съжалявам. Обаче виж колко ужасяващо бяло е небето. Ако през нощта извие буря, хич няма да се изненадам.
— Тези деца! Господи! Способни са на всичко!
— Да. На кого го казваш! Но само си представи какво е изпитвало това момче. Защото, още не съм ти казал, но на всичкото отгоре Ришар е бил с жена. Да, точно така. Синът ти е бил с жена. И то с Александра Сторер. Представяш ли си?
— С Александра Сторер?
— Да, с Александра Сторер. Направо ми става лошо, като си помисля. А, Лор си идва… О, Господи! Олеле Боже! Ай-ай-ай! Изобщо не се движи по права линия, можеш да ми вярваш. За малко да падне. Не вървят на добре нещата. Да ти кажа, на моменти горкото момиче наистина откача. Хич не е добре с нервите.