Всички го целуваме и един през друг му пожелаваме:
— За много години, Костика! Желаем ти здраве, щастие и радост… и да бъдеш щастлив свекър, драги Костика!
После му се извиних, че съм пропуснал да го поздравя, тъй като никога не държа сметка на светците, понеже не спадат към законните предписания за неделната почивка.
Костика се обръща назад и весел, както винаги, вика:
— Момче! Аперитиви, листът с менюто и разхладителни по места! Веднага!
Знам, че прекарахме добре!…
Какъв гуляй! И ако трябва да бъдем справедливи, трябва да признаем, че Костика плати двойно импровизирания гуляй: с пари и с духовитостта си. Какво сладкодумие, каква богата реч! От време на време, като виждаше пълните ни чаши, оставени да „поизстинат“, вдигаше чаша и се провикваше:
— Долу неделната почивка!… Да работим!… Работете, господа!
И ние, споделяйки неговото мнение, работехме усърдно… Каква детайлност само! Пет часа без прекъсване, без почивка!
На ранина, когато лястовиците се будеха… Плаща! Аперитиви 18, вино в лед 8, шампанско 12, цигари 22… и пет пъти кафе с ром.
Много — как бих могъл да изразя с най-изискани, тоест с най-подходящи термини, — много… втасали, слизаме хубаво, но омълчани и мълчанието ни, без да е зловещо, все пак е тържествено… Съсредоточаваме се в себе си.
Стигаме долу, дето неколцина задрямали кочияши дебнат ранните си жертви. Спираме малко и вдишваме здравословния прах, вдиган към небосвода от общинските метачи.
Костика, след едно героично усилие, пита:
— Дде’тиваме?
Един момент всички разсъждаваме… Аз свивам рамене. Другите също.
— Коч’яш!
И двама по двама се настанихме хрисимо в три файтона. Аз и Костика поемаме начело. Сега аз питам Костика:
— Дде’тиваме?
Костика свива рамене, после ме целува; отвръщам му със същото.
От Ковач поемаме вдясно, по Шелари; от Шелари пак вдясно по Липискини; от Липискини отбиваме вляво. Костика ме целува и казва:
— Ного си сс’адък ба’Янку!
— Съ’сем съм кашкан, Костика!
— Са’тка каша си ти, ба’Янку!
И се разсмиваме… И като понечи пак да ме целуне, не зная как го направи, та ми бутна шапката и тя изхвръкна назад от файтона към Йордаке.
— Кчияш’апката на ба’Янку!
Спираме. Кочияшът ми донася шапката. Костика ми я слага на главата и ми я нахлупва, да не хвръкне пак… И пак го удряме на смях… И пак се целуваме с’атко.
Но къде се намираме? По булевард „Колцей“ близо до площад „Викторией“.
— ’дде’ тиваме, бре, г’ведо? Знаеш ли — пита Костика кочияша.
— На млекарницата1, господине. Как да не зная?
— Е, б’аво! — отговаря му Костика и се обръща към мене: — Виж ква убава идея има г’ведото!
Но другите два файтона не се виждат зад нас.
— И’нивириа ни, по’леците му с по’леци, ба’Янку! Въздухът на шосето ни ободрява. Стигаме в млекарницата. Пълна е!
Там ни чакат четиримата ни приятели, стигнали преди нас през Каля Викторией; те не можеха и да си помислят, че сме им изменили като някакви подлеци.
Пийваме на крак чаша шампанско и прочее, и прочее!!!
Съмва се… Лястовиците са отишли на лов… Влизаме пак в столицата и търсим къде да изпием по едно шварц кафе с хубав коняк… Намерихме… Много е светло… И голяма навалица… Произшествие?… Да се обадим в Бърза помощ!… Приближаваме се…
Един гражданин седи на бордюра на тротоара и не иска да стане въпреки настояванията на стражаря.
— Какво има? — питам стражаря.
— От неделната почивка е, господине: не може да върви. Трябва да го махна оттук, да не го сгази някой файтон… Хайде ставай!
И се опитва да го вдигне. Гражданинът не го държат краката, изплъзва се от ръцете на пазителя на реда и отново сяда на мястото си. Заглеждам го отблизо… Познавам го… Един много способен словослагател, възрастен и много свестен човек. Казвам му:
— Ставай, моншер, не бива да се излагаш така… Сериозен човек си, глава на семейство.
— Ами! Да ти… главата! — отвръща ми той.
— Съжалявам! — добавям аз, — не си разбрал добронамерения ми съвет.
— Разбрах, разбрах, ама искам да зная къде ще намерим сега шкембе чорба?
— На тебе сега ти трябва едно шварц кафе с хубав коняк! Не знаеш колко добре ще ти подейства!
— Глупости!… Пих шварц в „Капша“… Шкембе чорба! Чуваш ли?
И Костика, възхитен от думите му, казва:
— Ба’Янку, шкембе, значи!… Знаеш ли, идеята му е добра! Хайде на шкембе чорба!
Качихме гражданина на файтона и поехме към пазара. По пътя той спи дълбоко в ръцете на Костика.
1
Известни и много посещавани млекарници извън града, където може да се консумира всякаква храна и алкохол, бел.пр.