— Здрасти, Лили! — небрежно подхвърли Диана.
Майката на Венци държеше да й викат Мути. Този прякор обаче съвсем не означаваше „мама“ на немски, а произлизаше от фамилното име на актрисата Орнела Мути. Задачата му бе да покаже на който не е разбрал, че притежателката му е красива поне колкото италианката.
— Много си отслабнала — ухили се Диана. — Същинска Орнела Мути.
Реши да не й казва „Честит имен ден“, за да е сигурна, че я е вбесила.
Откъм бараката, наречена технически корпус, понеже там държаха земеделските сечива и прочие инструменти, крайно противни на Диана, се показа огромното шкембе на свекър й. Тя му викаше Протосингела, макар да не знаеше какво означава тази дума. Просто й се струваше, че подхожда на дебелия му корем. Щом го видя, Нора заплашително изръмжа. Протосингела се направи, че не я забелязва, въпреки че е доста трудно да не забележиш охранена немска овчарка.
— Ударили са го с гребло — злорадо обяви Диана, — заради кучето.
Лили не я удостои с поглед.
— Какво е станало? — попита Протосингела, все едно че никой не беше казал нищо.
— Ще ги съдя! — развика се Венци.
Протосингела сложи ръка на рамото на сина си. Нора излая и той се дръпна като ужилен.
— Трайчо, обади се в полицията! — заповяда Лили.
Едва сега Диана забеляза, че градинарят и самотен пияница Трайчо пуши до парапета в отсрещния ъгъл на терасата. Той се отправи към голямата стая, но се показа обратно и попита тъпо:
— Кой е номерът?
— Ами ако ме бяха улучили — обади се Венци. — Добре, че не ме улучиха. Тя само им подуши петела, а той си беше на улицата.
Той се отпусна на цимента и си разтърка очите, с което още повече размаза кръвта по лицето си. Трайчо се върна на терасата и запали нова цигара.
— Дава заето — обяви той.
— Звъни пак — посъветва го Лили.
Венци стана, отиде до чешмата в средата на двора, свали от крана маркуча за градината и пусна водата.
— Не бяха камъни като камъни — каза той. — Това си бяха живи павета.
Той си пъхна главата под ледената струя и се зае да мие мястото над челото, откъдето течеше кръвта. Полепналите по сплъстената коса парченца кожа и кървава плът се смесиха със засъхналата кръв и пръснаха по ръцете му. Диана си спомни за банкера, пусна Нора, спусна се към него и го удари през пръстите.
— Мръсни са ти ръцете! — извика тя. — Не пипай с тия ръце!
Наоколо се възцари мъртва тишина. Лили многозначително погледна мъжа си и възмутено поклати глава.
Нора захапа Протосингела за крачола на анцуга, дяволито погледна Диана, пусна го и весело затича из градината.
— Махнете това куче! — изпищя Лили — Махнете го да не го гледам!
— Махни се ти — усмихнато подхвърли Диана.
— Сложете го в клетка! — гласът на Лили изви в истерични трели. — Вържете го! Венцеславе, това животно щеше да ухапе баща ти!
Венци вдигна глава от чешмата, без да разбира какво точно става, но в този момент Нора профуча край Лили и с победоносен лай погна Протосингела около къщата. Той бързо се умори и спря, като се озърташе безпомощно. Нора застана пред него. Тялото й се напрегна, тя изплези език и зачака, готова за решителен скок, щом той помръдне.
Отвътре се показа Трайчо.
— Все е заето — каза той.
Лили дълбоко въздъхна.
— Почакай малко, после позвъни пак.
Диана хвана кучето и го заключи в колата. Някъде из съседските вили по радиото оповестиха, че вече е точно четири часа. Стана й неприятно. Не можеше да си тръгне, служебният й ангажимент се провали.
Венци седеше на тревата, не беше затворил добре крана и водата го пръскаше по дрехите. Без да му обръща внимание Диана влезе в стаята. Трайчо пушеше на табуретката до телефона и все така тъпо гледаше в една точка. Диана издърпа апарата, избра банкера по мобилния му телефон и учтиво му се извини, че не може да иде на срещата. Събеседникът й замълча въпросително и тя му обясни какво се е случило.
— Неделни побоища — засмя се банкерът, като че ли ставаше дума за нещо обикновено.
Диана бързо затвори телефона. Доплака й се и изведнъж се почувства ужасно безпомощна. Чу как Трайчо зад гърба й за пореден път избра полицията.
— Тука един колега са го ударили с гребло — каза той.