— Стига! — прекъсна го Каскър неучтиво. — Личи си, че си бил библиотекар, преди да решиш да забогатееш от урана.
Хелмън вдигна рамене и прогори дупка в ключалката на вратата. Изчакаха малко.
Единственият звук тук, на планинския връх, бе куркането на червата им.
Влязоха.
Огромното клинообразно помещение бе очевидно някъкъв склад. Стоките бяха натрупани до тавана, разпилени небрежно край стените по пода. Имаше сандъци и контейнери от всякъкъв размер и форма, някои достатъчно обемисти да поберат слон, други, не по-големи от напръстник.
Близо до вратата стоеше прашна купчина книги. Хелмън веднага се наведе да ги разгледа.
— Тук някъде трябва да има храна — каза Каскър и лицето му просветна за пръв път от цяла седмица насам. Той започна да отваря първия попаднал му сандък.
— Това е интересно — каза Хелмън, като захвърли всички книги, запазвайки само една.
— Нека първо похапнем — каза Каскър, като отваряше капака на сандъка. Вътре имаше кафеникав прах. Каскър го погледна, помириса и направи гримаса.
— Наистина много интересно — отбеляза Хелмън, прелиствайки книгата.
Каскър отвори малка консервена кутия, която съдържаше искряща зелена слуз. Той затвори кутията и отвори друга. Тя пък съдържаше матово оранжево пихтиесто вещество.
— Виж ти — промърмори Хелмън, продължавайки да чете.
— Хелмън! Ще бъдеш ли любезен да захвърлиш тази книга и да ми помогнеш да намерим нещо за ядене.
— За ядене ли? — попита Хелмън, като откъсна поглед от книгата. — Какво те кара да мислиш, че тука има нещо за ядене? Ако искаш да знаеш, това би могло да бъде и фабрика за бои.
— Това е склад! — изкрещя Каскър.
Той отвори една бъбрековидна консервена кутия и извади от нея мека морава пръчица, но щом понечи да я помирише, тя бързо се втвърди и разпадна на прах. Той загреба с шепа праха и го поднесе към устата си.
— Това би могло да е екстракт от стрихнин — каза Хелмън нехайно.
Каскър рязко хвърли праха и избърса длани.
— В края на краищата — каза Хелмън, — да приемем, че това е склад — склад за провизии, щом толкова ти се иска. Ние обаче не знаем какво предишните жители са смятали за добра храна. Може би салата от парижка зеленина, подправена със сярна киселина.
— Добре де — каза Каскър, — но нали все пак трябва да ядем? Как да се оправим с всичко това? — Той посочи към стотиците сандъци, консервени кутии и бутилки.
— Това, което трябва да направим — каза Хелмън отривисто, — е да извършим качествен анализ на четири-пет проби. Бихме могли да започнем с обикновено титруване, да сублимираме главния елемент, да проверим дали той образува утайка, да установим молекулярния му строеж от…
— Хелмън, ти не знаеш какво говориш. Ти си библиотекар, нали така? А аз съм пилот, завършил задочно. Ние не сме учили нищо за всичките тези титрации и сублимации.
— Знам — каза Хелмън, — но това е, което трябва да направим. това е правилният начин, по който трябва да постъпим.
— Сигурно. А междувременно, докато прескочи насам някой химик, ние какво ще правим?
— Това тук може да ни помогне — каза Хелмън, като вдигна книгата. — знаеш ли какво е това?
— Не — отвърна Каскър, като полагаше всички усилия да не загуби търпение.
— Това е джобен речник и наръчник по хелгийски език.
— Хелгийски ли?
— Хелг е планетата, на която се намираме. Знаците съвпадат с обозначенията по сандъците.
Каскър повдигна едната си вежда:
— Никога до сега не съм чувал за Хелг.
— Не мисля, че планетата е имала някога контакти с Земята — каза Хелмън. — Този речник не е хелгийско-английски. Той е хелгийско-алумбриджийски.
Каскър си спомни, че Алумбриджия бе родната планета на малоброен предприемчив род от влечугоподобни, разположена някъде към центъра на галактиката.
— А ти откъде си се научил да четеш алумбриджийски? — запита Каскър.
— Е, да си библиотекар не е напълно безполезна професия — каза Хелмън скромно. — В свободното си време…
— Аха! А какво би казал да…
— Знаеш ли — прекъсна го Хелмън, алумбриджийците вероятно са помогнали на хелгийците да напуснат тази планета и да се заселят на друга. Те продават услуги от този род. И в такъв случай твърде вероятно тази постройка е склад за провизии.
— Да бе започнал да превеждаш — предложи уморено Каскър. — И дано откриеш нещо за ядене.
Те започнаха да отварят сандъците докато на края намериха вещество с обещаващ вид. Хелмън усърдно се зае да преведе знаците върху него.