Хелмън сви рамене и прогори дупка в ключалката. Зачакаха.
Единственият звук на планинския връх беше виенето в стомасите им.
Влязоха.
Огромното клинообразно пространство явно беше някакъв склад. До таваните, по пода, покрай стените — навсякъде бяха струпани контейнери с всякакви форми. Някои бяха достатъчно големи, за да поберат слон, а други бяха с размерите на напръстник.
Недалеч от вратата видяха купчина прашни книги. Хелмън веднага се наведе, за да ги разгледа.
— Някъде тук трябва да има храна — каза Каскър и лицето му просветна за първи път от седмица. Зае се да отваря най-близкия контейнер.
— Това е интересно — каза Хелмън, след като остави настрана всичките книги, освен една.
— Нека най-напред се нахраним — настоя Каскър и откърти капака на контейнера. Вътре имаше някакъв кафеникав прах. Той го погледна, помириса го и направи кисела физиономия.
— Наистина е много интересно — каза Хелмън и продължи да прелиства книгата.
Каскър отвори малка кутия, в която имаше блестящо зелено желе. Затвори я и отвори друга. В нея имаше матово оранжево желе.
— Хъм — промърмори Хелмън, който все още разглеждаше книгата.
— Хелмън! Ще оставиш ли тази книга най-накрая, за да ми помогнеш да намеря нещо за ядене?
— За ядене? — повтори Хелмън и вдигна поглед. — Защо мислиш, че тук има нещо за ядене? Това може да е фабрика за боя например.
— Склад е! — изкрещя Каскър.
Той отвори някаква кутия с бъбрековидна форма и извади отвътре мека алена пръчка. Тя бързо се втвърди и се разпадна на прах още преди да я поднесе до носа си, за да я помирише. Той понечи да лапне малко от прахта.
— Може да е екстракт от стрихнин — обади се Хелмън.
Каскър бързо изсипа праха и избърса ръцете си.
— В края на краищата — продължи Хелмън, — дори и това да е склад или изба, ако искаш, ние не знаем какво според собствениците й е добра храна. Може да са обичали зелена салата със сярна киселина.
— Добре де — съгласи се Каскър, — но трябва да хапнем нещо. Какво смяташ да направим с всичко това? — Той посочи стотиците контейнери, кутии и бутилки.
— Трябва да направим качествен анализ на три или четири проби — каза Хелмън. — Можем да започнем с обикновено титруване. Да отделим основната съставка, да видим дали образува утайка, да изясним молекулярния състав чрез…
— Хелмън, не знаеш какви ги дрънкаш. Ти си библиотекар, забрави ли? А аз съм пилот, завършил школата задочно. И двамата не знаем нищо за никакво титруване и така нататък.
— Така е — възрази Хелмън, — но трябва да опитаме. Такъв е правилният подход.
— Естествено. А какво ще правим междувременно, докато се появи някой химик?
— Това може да ни помогне — отвърна Хелмън и вдигна книгата. — Знаеш ли какво е то?
— Не. — Каскър полагаше сериозни усилия да се сдържи.
— Това е джобен речник и граматика на езика Хелг.
— Хелг?
— Така се казва планетата, на която сме. Символите са същите, като тези върху контейнерите.
Каскър повдигна едната си вежда.
— Никога не съм чувал за планета на име Хелг.
— Не смятам, че планетата някога е влизала във връзка със Земята. Речникът не е хелгско-английски, а хелгско-алумбригийски. — Каскър си спомни, че Алумбригия е планета, населена с малобройна, дръзка раса влечуги, недалеч от центъра на Галактиката.
— А ти откъде знаеш да четеш алумбригийски?
— Библиотекарската професия не е съвсем безполезна — отвърна Хелмън скромно. — През свободното си време…
— Добре. Какво ще кажеш за…
— Знаеш ли — прекъсна го Хелмън, — вероятно алумбригийците са помогнали на хелгците да напуснат планетата си и да намерят друга. Те предлагат такива услуги. Срещу заплащане, разбира се. В такъв случай тази постройка по всяка вероятност наистина е склад за храна!
— Тогава започвай да превеждаш — предложи Каскър уморено. — Може и да открием нещо годно за ядене.
Започнаха да отварят контейнерите, докато попаднаха на един, чието съдържание изглеждаше обещаващо. Хелмън старателно се зае да превежда символите върху контейнера.
— Аха, схванах го — каза той накрая. — Пише „Използвайте Снифнърс, най-добрият абразив“.
— Не звучи хранително — отбеляза Каскър.
— Боя се, че си прав.
Намериха друг контейнер, на който бе написано: „Вигрум! Напълнете си стомасите! Напълнете ги както трябва!“
— Що за животни, според теб, са били тези хелгци, а?
Хелмън сви рамене.
Следващият етикет му отне близо петнайсет минути. Той гласеше: „Аргозел ще направи туграта ви фантастична. Съдържа тридесет арпи Рамстат Пулз, за смазване на лагери“.