Каскър нямаше горелка!
Хелмън пребледня от ужас. Каскър бе избягал в стаята вдясно, защото я бяха отворили преди това. Плънката явно беше започнала да запълва и нея през разбитата ключалка и… Каскър не можеше да излезе! От едната му страна беше плънката, а от другата — заключената врата.
Хелмън хукна, напрягайки всичките си останали сили. Контейнерите сякаш се изпречваха на пътя му нарочно — спъваха го, бавеха го. Прогори поредната врата и забърза към следващата. И следващата, и следващата.
Може би плънката нямаше да запълни изцяло стаята, в която беше Каскър…
Или?
Продълговатите помещения, всяка от които беше сегмент от окръжността, сякаш нямаха край — врати, контейнери с непознати стоки, пак врати. Спъна се в някакъв сандък, изправи се на крака, падна отново. Бе стигнал до границите на възможностите си, бе ги преминал. Но Каскър му беше приятел.
Освен това без пилот никога нямаше да се измъкне от тази планета.
Със сетни сили премина през още две стаи и падна пред вратата на следващата.
— Ти ли си, Хелмън? — чу гласа на Каскър от другата страна на вратата.
— Добре ли си? — успя да попита Хелмън.
— Не е много широко — отговори Каскър, — но плънката престана да набъбва. Измъкни ме оттук.
Хелмън лежеше на пода и дишаше тежко.
— Само момент — каза той.
— Никакъв момент! — извика Каскър. — Измъкни ме оттук. Намерих вода.
— Какво? Как?
— Извади ме оттук!
Хелмън се опита да се изправи, но краката не го слушаха.
— Какво стана? — попита той.
— Когато онова нещо започна да пълни стаята, реших да стартирам Супер транспорта. Помислих си с него да избия вратата и да се измъкна. Напълних го с Интегор.
— И? — Хелмън все още се опитваше да овладее краката си.
— Супер транспорта е животно, Хелмън. А горивото Интегор е вода. Измъкни ме оттук. — Хелмън се отпусна на пода с доволна въздишка. Ако бе имал на разположение малко повече време, щеше да открие всичко това и сам, с помощта на чистата логика. Сега всичко му се струваше очевидно. Най-ефективното нещо за придвижване по този неравен терен би било животно, може би с прибиращи се в тялото крака. Между пътуванията е било поддържано в хибернация. След като е пиело вода, значи и другите продукти, предназначени за него, биха ставали за ядене. Разбира се, все още не знаеха достатъчно за обитателите на планетата, но несъмнено…
— Прогори проклетата врата! — изкрещя Каскър.
Хелмън се мъчеше да схване иронията във всичко това. Ако нечия храна и отрова за теб също са отрова, опитай да ядеш друго. Колко просто бе всъщност. Но все още го безпокоеше едно нещо.
— Откъде разбра, че е животно от земен тип? — попита той.
— По дъха, глупако! Вдишва и издишва. Мирише като че ли е яло лук. — Чу се шум, сякаш падат контейнери и се чупят стъклени бутилки. — Побързай!
— Какво не е наред? — попита Хелмън. Успя да се изправи и да насочи горелката.
— Супер транспорта. Заклещил ме е в ъгъла. Изглежда смята, че аз съм неговата храна.