Бонд мълчеше. Нямаше желание да се оправдава, да описва явлението с неизразителни думи. Щеше може би да стане смешен. Накрая това действително се оказа само сетивна измама. Превъзбуденост. Нищо чудно, след като седмици наред се бе отдавал на идиотското занимание да изследва стари станции, да гони развалина след развалина, за да установява непрекъснато все същия скучен резултат. Работа за начинаещи или за роботи. Той последва недоволен първия си пилот.
Надникнаха тук-там в личните кабини на екипажа. Навсякъде същата картина: помещенията бяха изцяло обзаведени, отчасти неподредени, като наоколо се търкаляха лични вещи, които никой не изоставя доброволно: книги, часовници, снимки на близки. Сцената събуждаше впечатлението, че екипажът презглава е напуснал станцията. Но никъде никаква следа от насилствено въздействие, от катастрофа. В столовата масата беше сложена за обяд. В чиниите личаха спечени трохи. Преди двеста години екипажът не беше успял да се наобядва.
Касини преброи приборите. Бяха тридесет и четири.
— Странно — отбеляза той, — като че ли ей сега ще се върнат.
— Дневникът им — досети се Бонд.
Изтичаха по коридора към командната зала. Ненадейно Бонд спря и се ослуша. Неохотно спря и Касини.
— Какво ти е?
— Стори ми се, че чух гласове.
— Мога ли да ти напомня, че в станцията нямаше въздух. — Касини присви ъгълчетата на устните си. — За бога, та то си беше напразно цялото това пътуване. Което не значи, че трябва веднага да откачиш. — В тона му прозвуча загриженост, но после отново се усмихна накриво и впечатлението се заличи.
Бонд прокара ръка по челото си. Може би това наистина бяха просто нерви. Наложи си да се съсредоточи, опита се да подреди мислите и спомените си.
В продължение на четири седмици бързаха от луна към луна, разглеждаха западнали бивши бази на земното проучване, проверяваха годността им. Развалини, все развалини, сринати наполовина, изравнени със земята, разрушени от метеорити или от геологическа дейност. Някои намериха непокътнати, но след двестагодишно спокойствие залите приличаха на покрити с пергамент скелети. Вътрешният упадък го потискаше още повече от външното разрушение.
Откъсвайки се от мислите си, той последва Касини по коридора.
Пред тях пробягваха сивите паяжини, придържайки се на постоянно разстояние, следваха ги, никога по-наблизо, никога по-надалече, поспираха с тях, избързваха, колебаеха се, като че ли бяха сенки на телата им, шумоляха по-тихо от дихание или от допира на предпазния костюм при ходене.
Касини регулира осветлението до приятно жълто. Командната зала беше от същия тип като всички досегашни. В нея бяха разположени освен кибернетичните устройства за управление и най-важните възли, снабдяването с въздух и климатичната инсталация, радио– и децинаблюдението към него, енергийният блок, една четвърт от който стърчеше над земята.
Хидроконтейнерите на инсталацията за добиване на кислород бяха празни, радиосистемата не работеше, екраните бяха пусти, климатичната инсталация спряна. Централният кибернет също не използваше енергия. Нито един от индикаторите на енергийните консуматори не сочеше над нулата. Въпреки това ядреният блок подаваше енергия. Накъде, за какво?
Бонд докосна обвивката. Тя беше топла. Усети фината вибрация — едно неуловимо бръмчене. Волт– и амперметрите показваха средна консумация на ток. Кой от агрегатите черпеше енергия и за каква цел?
Провериха отново всички действащи блокове. Нищо. Никъде не се използваше и най-малкото количество енергия.
Касини поклати глава.
— Това нещо ни взема за глупаци. Да изслушаме дневника им, ако не са го взели със себе си.
Имаха късмет. Екипажът беше оставил дневника. Оригиналът. Касини набра внесените данни от последния ден.
Кибернетът изговори със звучен глас датата.
— Преди двеста и двадесет години — прошепна Бонд.
Следваха обичайните сведения на нощната смяна, лъчев и метеоритен поток, своего рода метеорологичен бюлетин.
Дежурният от сутрешната смяна имаше сърдит глас. Говореше уморено и с досада и само за момент се зарадва, когато вплете съобщението, че някой си Рамон току-що успешно е приключил експериментите си със сънотворен газ и че по този повод вечерта ще се празнува.
Кристалът не съдържаше повече от две изречения за цялата сутрин. Около десет часа спомена за някакъв засечен метеорит, назова данни около траекторията, големина, скорост. Половин час по-късно поправи заблуждението си. Метеоритът, за който ставаше дума, се оказа космически кораб. После думите се сгъстиха.