Това върши ли ви работа, госпожице В.?
Започнах по малко да я разбирам. Оказа се трудна работа, тъй като тя беше по-потайна и от мен. Почувствах се като реставратор, който отчупва парче по парче покривния лак от увредена картина. Увредена ли? Защо казах увредена? Има нещо в нейната сдържаност, в нейните продължителни спънати умълчавания, което говори за дълбоко стаено притеснение. Твърде зряла е за годините си. Имах усещането за неизкоренимо недоволство срещу всичко. Непрекъснато ми напомняше за Бейби — тези мълчания, тъмните кръгове под очите, навъсените погледи, вторачени в неодушевени предмети, — а Бейби със сигурност беше увредена. Тази сутрин, когато попитах госпожица Вандельор дали живее самичка, тя не ми отговори, направи се, че не ме е чула, но по-късно ненадейно започна да ми разказва за нейния млад приятел, с когото дели апартамент в Голдърс Грийн (между другото, място на едно от моите свърталища). Бил автомонтьор в един гараж. Стори ми се доста груба работа, но ето сега проумях кожената пола. Чудя се как ли гледа адмиралът на това съжителство. Или вече никой не обръща внимание на тези неща. Оплака се от студа по Северната линия. Казах й, че през последните трийсет години не съм се качвал на метрото, тя наведе глава и възмутена изгледа ръцете ми.
Утринта беше достатъчно топла, за да пием чая си на задния балкон. Тоест тя да пие чая си, докато аз предпочетох нещо друго въпреки ранния час. Тя ме изнервя, налага ми се да се подкрепя, преди да разговаряме. (И балконите ме изнервят, но това е друга тема. Патрик! Моят Паци, клетият Пат.) Освен това на моята възраст мога да пия по всяко време на денонощието, без да си търся оправдание; мечтая си за момента, когато ще закусвам коктейли с джин и Комплан[23]. От балкона се виждаха само върховете на дърветата в парка. Точно сега са в най-хубавата си премяна, черните клони, сякаш леко напрашени от нежен зелен мъх. Подхвърлих, че замърсяването на въздуха в града придава на небето особено наситен цвят, също като онова сгъстено синьо, когато самолетът прави вираж, ти преглъщаш по принуда и изведнъж виждаш пред себе си нищото. Госпожица Вандельор не ме слушаше. Седеше от другата страна на малката метална масичка, свита надве в палтото си, и гледаше смръщено чашата си.
— Той беше ли марксист? — попита тя. — Сър Николас?
Трябваше да се замисля, преди да се сетя за кого говори.
— Ник ли? Божичко, не, разбира се! Всъщност…
Всъщност именно на връщане от Испания двамата имахме първия и единствен сериозен разговор на тема политика. Не си спомням как започна. Предполагам, че съм се опитал да го спечеля за каузата; в тези първи шеметни дни все още носех у себе си ревностния жар на новопокръстения, докато Ник не обичаше да му държат проповеди.
23
Фирменото име на напитка или супа, която се приготвя бързо и съдържа витамини и почти всички необходими хранителни вещества. — Б. пр.