Бишоп го гледаше с празен поглед.
— М-м-м… мисис Бишоп, изглежда, не дишала. Екипът на пристигналата линейка в осем и петдесет и две потвърдил, че тя не давала никакви признаци за живот. Пристигналият полицейски хирург в девет и трийсет потвърдил, че съпругата ви е мъртва, боя се, че е така, сър.
Бишоп отвори уста с разтреперано лице, очите му като че ли веднага се разконцентрираха и се завъртяха наоколо, без да виждат нищо и без да се спират на нищо. От гърлото му се отрони слаб грак:
— Не, моля ви, кажете ми, че това не е вярно. Моля ви — после се преви напред, обхванал лице с ръце. — Не. Не. Не го вярвам! Моля ви, кажете ми, че не е вярно!
Последва дълго мълчание, прекъсвано само от риданията му.
— Моля ви! — каза той. — Не е вярно, нали? Не и Кати? Не и милата ми… милата ми… Кати… — и после се свлече напред с плач.
Двамата полицейски служители седяха, без да помръднат, чувствайки се много неловко. Глен Брансън, с глава, пулсираща от силния махмурлук, проклинаше в душата си, че се е съгласил Рой Грейс да го изнуди да тръгне по-рано на работа и че го е насадил в такава ситуация. За служителите за връзки със семействата, обучени да помагат при загуба на близки, беше нормално да съобщават подобни новини, но старшият му офицер невинаги работеше по този начин. При подозрителна смърт като тази Грейс искаше или той самият, или някой от непосредственото му обкръжение в екипа да съобщи новината и да наблюдава реакцията в момента. Щеше да има достатъчно време служителите за връзки със семействата да си свършат работата по-късно.
Денят на Глен беше кошмарен от момента на събуждането му в къщата на Рой тази сутрин. Първо трябваше да присъства на мястото на смъртта. Привлекателна червенокоса жена на около трийсет години, гола в леглото, вързана с две вратовръзки, до нея противогаз от времето на Втората световна война и с тънка охлузена линия на врата, която би могла да бъде направена от въженце. Вероятната причина на смъртта беше удушаване, но беше твърде рано да се каже. Сексигричка, потръгнала зле, или убийство? Само патологът на вътрешното министерство, който щеше да пристигне скоро на място, можеше да установи със сигурност причината за смъртта.
Това проклето копеле Грейс, който беше негов абсолютен идол — макар понякога да не знаеше защо, — му нареди да се прибере и да се преоблече, а после да съобщи новината на съпруга. Глен можеше да откаже, все още беше в болнични, и сигурно би отказал, ако му беше наредил някой друг полицейски служител. Но не и на Грейс. И по някакъв начин в онзи момент му беше дори благодарен, че го отвлича от неволите му.
И така той се прибра у дома, съпроводен от детектив Ник Никол, който не спря да бръщолеви за новороденото си бебе и радостите на бащинството, и за свое облекчение откри, че Ари я няма. Затова сега, избръснат, облечен и обут, седеше в бара на този престижен голф клуб и съобщаваше новината, като наблюдаваше като ястреб реакциите на Бишоп, опитвайки се да отдели емоциите от работата, която бе дошъл да свърши. Което беше да прецени човека.
Факт е, че около 70 процента от всички жертви на убийства в Обединеното кралство умираха от ръката на някого, когото познаваха. А в случая съпругът беше първата спирка.
— Може ли да си ида у дома и да я видя? Милинката ми. Моята…
— Боя се, че не можете да идете в къщата, сър, това е невъзможно, докато не свършат криминолозите. Ще откарат съпругата ви в моргата… може би по-късно тази сутрин. Ще можете да я видите там. И се опасявам, че ще трябва да идентифицирате трупа й, сър.
Брансън и Никол наблюдаваха мълчаливо как Бишоп седеше с лице в ръце и се клатеше напред-назад на дивана.
— Защо не мога да ида в къщата? В моя дом? Нашият дом! — избъбри той изведнъж.
Брансън погледна към Никол, който за удобство зяпаше през широкия прозорец към четиримата голфъри на игрището с деветте дупки. Как, по дяволите, да му каже тактично това? Загледан твърдо в Бишоп, като наблюдаваше лицето му и по-специално очите му, той каза:
— Не мога да навлизам в подробности, но третираме къщата ви като местопрестъпление.
— Местопрестъпление ли? — Бишоп изглеждаше объркан.
— Боя се, че е така, сър — каза Брансън.
— Каква… какъв вид местопрестъпление имате предвид?
Брансън се позамисли малко, като наистина се съсредоточи. Не съществуваше лесен начин да го каже.