Господи.
Санди.
За него винаги беше проблем, когато умираше млада жена. Отчаяно му се искаше някой друг да дежуреше днес.
На едно от позлатените нощни шкафчета имитации в стил Луи XIV имаше телефон. В последното „Ръководство за най-добра практика“ на полицейските служители се напомняше, че най-добрият начин да запазят потенциалните улики от телефоните беше да ги вземат и да ги дадат за преглед на криминолог, вместо да звънят по стария начин на 1471. Той се обади на един криминолог в другата стая и му напомни да събере всички телефонни апарати.
След това направи онова, което винаги обичаше да прави, да се помотае наоколо, потънал в мислите си. Погледът му веднага бе привлечен от поразителна модерна картина на стената. Взря се в името на художничката — Хелън Стийл, като се почуди дали е известна и за пореден път осъзна колко малко знаеше за света на изкуството. После влезе в огромната баня до спалнята и отвори стъклената врата на душ кабината — достатъчно голяма да живееш в нея. Огледа сапуна, закачените на куки гелове, шампоаните. Огледалната врата на шкафчето беше отворена и той провери хапчетата. Като през цялото време си мислеше за думите на чистачката.
„Миста Бишоп тук няма през седмица. Не тук минала вечер. Знам, че не тук, защото трябва прави вечеря за миси Бишоп. Тя само салата. Когато миста Бишоп тук, той обича месо или риба. Правя голяма храна.“
Значи ако Брайън Бишоп не е идвал тук снощи, за да прави със съпругата си изчанчен секс, тогава кой е бил?
И ако той я е убил — защо?
Нещастен случай?
Следата от въжето определено крещеше „Не.“ Както и инстинктът му.
12
Както голяма част от продукцията на ранния следвоенен бум в строителството, Съсекс Хаус — лъскава, правоъгълна двуетажна сграда — не остаряваше добре. Първият й архитект бе очевидно повлиян от периода „ар деко“ и погледната от определен ъгъл, сградата приличаше на надстройка на малък и овехтял океански параход за туристически плавания.
Построена в началото на петдесетте като болница за инфекциозни болести, по онова време тя господстваше сама-саменичка върху един хълм в покрайнините на Брайтън, точно зад предградието Холингбъри, и без съмнение архитектът си я беше представял в цялото й самотно величие. Годините след това обаче не я бяха пожалили. С настъпването на града районът около сградата беше определен като индустриален. По причини, които днес никой не можеше да обясни, болницата беше затворена и сградата купена от фирма, произвеждаща касови апарати. Няколко години по-късно бе продадена на компания за хладилници, която пък после я продаде на „Американ Експрес“, а той пък в средата на деветдесетте години на свой ред я продаде на полицията на графство Съсекс.
Ремонтирана и осъвременена, тя беше открита с много публичен шум като флагмански кораб и високотехнологична централа на отдела за криминални разследвания на Съсекс, която извежда полицейските сили на графството в най-авангардните редици на британската полиция. Наскоро бе взето решение центърът за задържане и блокът с килиите също да бъдат преместени тук и така те бяха пристроени към сградата. В момента, въпреки че Съсекс Хаус вече пращеше по шевовете, някои от униформените поделения също бяха преместени тук. При само деветдесет места за паркиране за персонал, надхвърлящ 430 души, не всички смятаха, че сградата отговаря на първоначалните си обещания.
Залата за разпит на свидетели беше доста претенциозно име за двата малки бокса, помисли си Глен Брансън. По-малкото помещение от двете, в което имаше само монитор и няколко стола, се използваше за наблюдение. По-голямото, в което той седеше сега с детектив Ник Никол и покрусения Брайън Бишоп, беше обзаведено по начин, предназначен да предразположи свидетелите и потенциалните заподозрени — въпреки двете камери, монтирани на стената и насочени право към тях.
Помещението беше ярко осветено, с грапав сив килим и кремави стени, голям прозорец с южно изложение, разкриващ различни гледки от Брайтън и Хоув над плочестия покрив на супермаркета АСДА23, три подобни на кофи стола, тапицирани в черешово червено, и доста безлична масичка за кафе с черни крака и имитация на чамов плот, която едва ли биха купили дори и на разпродажба в мебелния магазин на Конран.
В помещението миришеше на ново, като че ли килимът беше постлан само преди няколко минути, а боята по стените още съхнеше, но си миришеше все така, откакто си спомняше Брансън. Беше тук само от няколко минути, а вече се потеше, както и детектив Никол и Брайън Бишоп. Това й беше проблемът на тази сграда — климатичните инсталации бяха боклук и половината прозорци не се отваряха.
23
Голяма верига супермаркети, наследила името си от първоначалното си предназначение на снабдител с мляко и млечни продукти — Associated DAiries (Обединени мандри). — Бел.прев.