— КЛЕО! — изкрещя с всичка сила. — КЛЕЕЕЕ-ОООО!
Обърна глава и видя младежа, който бе спрял насред опита да отключи входната си врата и го зяпаше изненадано.
— Обадете се на полицията! — изкрещя Грейс.
След това, без да обръща внимание на острите стъкла, които стърчаха от рамката, Грейс се набра и се хвърли с глава навътре в стаята, като се удари в пода с ръце, претърколи се, после скочи на крака възможно най-бързо и се огледа диво.
Тогава видя кървавата диря нагоре по стълбите.
Болен от страх заради Клео, той хукна нагоре по тях. Когато стигна до първия етаж и надникна през отворената врата в празния й кабинет, извика отново името й.
Точно над главата си чу гласа й, приглушен и задъхан да вика: „РОЙ, ВНИМАВАЙ! ТОЙ Е ТУК, ГОРЕ!“
Погледът му се стрелна по стълбите към площадката на втория етаж. Спалнята на Клео беше надясно, спалнята за гости беше наляво. И тясната стълба за терасата към покрива. Поне беше жива, благодарение на Бога! Той притаи дъх.
Никакво движение. Никакъв звук освен бум-бум-бумкането на собственото му сърце.
Трябваше да се обади за подкрепление, но искаше да слуша, да чуе всеки звук в къщата. Бавно, стъпка по стъпка, възможно най-тихо на гумените си подметки, той тръгна по стълбата към втория етаж. Точно преди да стигне до площадката, спря, извади мобилния си телефон и се обади на 999.
— Обажда се старши детектив Грейс, имам нужда от незабавна помощ на…
Видя само една сянка. После като че ли го блъсна камион.
В следващия миг полетя във въздуха. Презглава. Затъркаля се по стълбите назад. После, като че ли след цяла вечност, се намери по гръб на пода на площадката, с крака върху стъпалата над себе си и остра болка в гърдите… счупено или пукнато ребро, помисли си замаяно, като погледна нагоре в лицето на Брайън Бишоп.
Бишоп слизаше по стълбите, облечен в защитен зелен костюм, с чук в едната ръка и противогаз в другата. Само че не беше Бишоп. Не би могъл да бъде, премина през замаяния му мозък. Бишоп беше в затвора. В затвора в Луис.
Беше лицето на Брайън Бишоп. Неговата прическа. Но такова изражение на лицето не беше виждал никога у Брайън Бишоп. Беше изкривено, почти деформирано от омраза. Норман Джекс, помисли си той. Трябваше да е Джекс. Двамата си приличаха като две капки вода.
Джекс направи още една крачка надолу и вдигна чука със святкащи очи.
— Ти ме нарече зло същество — каза. — Нямаш никакво право да ме наричаш зло същество. Трябва да внимаваш какво говориш за хората, старши детектив Грейс. Не можеш да се разхождаш и да обиждаш наоколо.
Грейс гледаше мъжа и се чудеше дали телефонът му все още е включен и свързан с оператора за непредвидени обстоятелства. В надежда, че е така, извика колкото се можеше по-високо.
— Блок 5, „Гардънърс Ярд“, Брайтън!
Видя как погледът на мъжа се отклонява нервно.
После чу горе стържене на дърво в дърво.
Норман Джекс обърна главата си само за миг да погледне през рамо.
Грейс се възползва от момента. Надигна се на лакти и ритна с все сила с десния си крак мъжа между краката.
Джекс издиша силно, сви се на две от болка, чукът падна от ръката му и се затъркаля по стълбите, като подмина главата на Грейс. Детективът се прицели да ритне отново, но Джекс успя да хване крака му и го завъртя бясно. Грейс се претърколи със страшна болка в глезена, но ритна с другия крак, удряйки нещо твърдо. Джекс изкрещя от болка.
Грейс видя чука и се метна към него. Но преди да го докопа, Джекс се стовари върху него, притискайки китката му в пода. Мобилизирал всичките си сили, Грейс го удари с лакът и се освободи, като отново се претърколи. Мъжът се претърколи с него, като му заби едно кроше в лицето, после още едно във врата. И Грейс падна по лице на пода, вдъхвайки миризмата на лак, с тежест, която го притискаше, и гърло, стиснато в хватка, която се затягаше всеки миг.
Той отново удари с лакът, но хватката се затегна още, задушавайки го. Бореше се за въздух.
Изведнъж хватката се разхлаби. Секунда след това тежестта се вдигна. И той видя защо.
През прозореца се промъкваха двама полицаи.
Чу по стълбата бягащи стъпки.
— Добре ли сте, сър? — извика единият полицай.
Грейс кимна и се изправи на крака. Без да обръща внимание на пронизващата болка в десния крак и в гърдите, се хвърли нагоре по стълбите. Стигна до площадката, прекрачи през противогаза. Нямаше и следа от Джекс. Изтича на втория етаж и видя ужасеното лице на Клео, насинено и кървящо от порезна рана на челото, да наднича от разбитата врата на спалнята.
— Добре ли си? — задъха се той.
Тя кимна, но личеше, че е в шок.
Над главите им нещо издумка. Забравил за болката, Грейс изтича нагоре и видя как вратата към терасата на покрива се удари в стената. Успя да забележи в мрака как нещо маслиненозелено изчезва по евакуационното стълбище.