Тичешком се запромъква между барбекюто, масите, столовете и растенията и се втурна надолу по металните стъпала. Джекс вече беше прекосил половината двор и се насочваше към портите.
Те обаче се затвориха точно пред Грейс, когато стигна до тях. Той натисна бутона за отваряне, дръпна рязко тежката порта, без да дочака двамата полицаи да го настигнат, и изскочи задъхан на улицата. Джекс спринтираше на стотина метра пред него покрай редица затворени антикварни магазини, кръчма с ревяща джазова музика и маси отвън, които бяха запречили част от тротоара и улицата.
Грейс тичаше подире му, забравил за всичко друго на света, единствено с намерението да докопа копелето.
Джекс сви по „Йоркс Плейс“. Тичаше бързо. Господи, колко бързо. Грейс не го настигаше, но поне не изоставаше. Мина отдясно покрай църквата „Сейнт Питър“. Покрай магазин за китайска храна за вкъщи, покрай безкрайна редица от магазини отляво, всичките затворени, освен закусвалните, чиито витрини светеха. Той се промъкна покрай групичка младежи, като през цялото време не сваляше поглед от маслиненозеления костюм, който все повече се сливаше с мрака.
Джекс стигна до кръстовището „Престън Съркъс“. Пред него светеше червен светофар и минаваха коли. Но той претича право напред, докато Грейс трябваше да спре заради един камион и няколко коли. Хайде, хайде, хайде! Погледна през рамо и видя двамата полицаи малко по-назад. После съвсем безразсъдно, почти заслепен от парещата пот в очите, прекоси улицата пред святкащите фарове и сърдития клаксон на един автобус.
Беше в добра форма от всекидневното тичане, но не знаеше колко още ще може да издържи.
Джекс вече беше на двеста метра пред него, той се поспря, обърна се, видя Грейс и отново се засили.
Къде, по дяволите, отиваше?
От дясната страна на улицата имаше парк. От лявата имаше къщи, преустроени в офиси и жилищни блокове.
Трябва скоро да започнеш да се изморяваш, Джекс. Няма да се измъкнеш. Не можеш да нараняваш милата ми Клео и да се измъкнеш просто така.
Джекс продължаваше да тича покрай един гараж, през още едно кръстовище и поредната верига от магазини.
Най-сетне Грейс чу пресекливия вой на сирена зад гърба си. Крайно време беше, помисли си той. Миг по-късно край него забави патрулна кола и той чу пращенето на радиостанцията и гласа на служителя от контролния център.
Почти онемял от умора, Грейс задъхано каза на младия полицай:
— Пред мен. Мъжът със зеления костюм. Спрете го на всяка цена!
Колата изрева със святкащи сини светлини на покрива и спря край бордюра точно до Джекс.
Той се обърна и хукна няколко метра обратно към Грейс, после се метна надясно към гарата на „Престън Парк“.
Грейс чу звука на още една приближаваща сирена. Още едно подкрепление. Добре.
Той продължи подир Джекс по стръмен хълм с къщи от двете страни. Пред тях се издигаше висока тухлена стена с тунел за достъп до пероните. До нея бяха паркирани и две таксита.
Пред гарата имаше стоянка на таксита с няколко чакащи коли и неоправен път към жилищните сгради отдясно, който вървеше покрай железопътната линия няколкостотин метра.
Джекс сви натам.
Първата полицейска кола профуча покрай Грейс. Но мъжът изведнъж се завъртя обратно, шмугна се в тунела и, блъскайки млада жена с куфар, се втурна по стъпалата за перона в южна посока.
Грейс продължи, промъквайки се покрай други пътници, после видя Джекс да тича покрай перона. Последната врата на влака беше отворена и дежурният даваше знак с фенера си. Влакът тръгна.
Джекс скочи от перона и изчезна от погледа на Грейс. На релсите ли беше?
Влакът се засили и Грейс видя червените му задни светлини. И Джекс, който висеше, хванал се за дръжката на последния вагон, с крака, опрени опасно в буфера.
Грейс изкрещя на дежурния: „Полиция, спрете влака! Човек виси на последния вагон!“
За момент дежурният — слаб младеж в широка, зле прилягаща униформа — плъзна по него изненадания си поглед, докато влакът продължи да набира скорост.
— Полиция! Аз съм полицейски служител! Спри-и-и! — изкрещя Грейс отново.
Дежурният, който сега беше на няколко метра пред него, едва го чуваше, но бързо влезе в сградата. Чу се пронизителен звънец, спирачките изскърцаха, влакът забави ход и после рязко спря на петдесет метра от края на перона.
Грейс се затича по наклона, скочи на релсите, като се пазеше от голата електрорелса, и се запрепъва по неравния, с прераснали бурени чакъл между траверсите.