Не че в момента имаше опасност да направи това. Джекс беше вързан, омотан с тръби и почти в безсъзнание. Медикът от спешната помощ, който го следеше внимателно, каза на Грейс, че макар и да е претърпял голяма загуба на кръв, животът му не е в непосредствена опасност. Но линейката летеше с виеща сирена по каменистия и неудобен път. И Грейс не смяташе да рискува — пред тях и зад тях имаше ескорт от полицейски коли.
По телефона на медика Грейс се обади на двата телефона на Клео, но никой не му отговори. После медикът се обади по радиостанцията в контролната зала. На „Гардънърс Ярд“ имало линейка, каза дежурната на Грейс. Двама медици обработвали повърхностните рани на Клео Мори, която не искала да отиде в болница, а искала да си остане у дома.
След това Грейс се свърза с патрулната кола пред дома на Клео Мори и каза на двамата полицаи да останат там, докато пристигне той, а също така да намерят стъклар, който да оправи стъклото възможно най-бързо.
Когато свърши да дава нареждания, линейката вече свиваше рязко наляво по хълма към входа на отделението за злополуки и спешна помощ на болницата.
Когато Грейс слезе отзад, без да сваля нито за миг очи от Джекс, макар че човекът изглеждаше съвсем в безсъзнание, зад него с вой спря втора полицейска кола. От нея излезе пребледнял млад полицай, който държеше нещо в прогизнала от кръв носна кърпа.
— Сър! — каза той на Грейс.
— Какво носиш?
— Ръката на човека, сър. Може би ще могат да му я зашият. Само че липсват няколко пръста. Сигурно се е изтърколила под колелата няколко пъти. Не можахме да намерим пръстите.
Грейс потисна желанието си да му каже, че когато той приключи с Норман Джекс, ръката едва ли ще му трябва кой знае колко. Вместо това каза мрачно:
— Много съобразително от ваша страна.
Малко след полунощ изкараха Джекс от операционната. Болницата не успя да се свърже с единствения местен хирург-ортопед, който имаше няколко успешни операции в пришиването на откъснати крайници, а главният хирург, който беше в болницата и току-що беше свършил да изкърпва един мотоциклетист, реши, че ръката е твърде повредена.
Това беше ръката с превръзка от болницата, забеляза Грейс, и поиска да я съхранят в хладилник за криминолозите, ако не за друга цел. После се увери, че са сложили Джекс в отделна стая на четвъртия етаж, с много малко прозорче и без евакуационно стълбище, и организира двама полицаи да се редуват на смени да го пазят двайсет и четири часа.
Най-сетне, без да чувства изтощението, съвсем буден, превъзбуден, удовлетворен и в приповдигнато настроение, подкара колата към дома на Клео, като всеки път, когато натиснеше педала, изпитваше ужасна болка в глезена. Със задоволство забеляза празната полицейска кола пред къщата и поправения вече прозорец. Докато куцукаше към външната врата, чу вой на прахосмукачка. После натисна звънеца.
Отвори му Клео. От едната страна на челото имаше лейкопласт и едното й око беше синьо и подуто. Двамата полицаи седяха на дивана и пиеха кафе, а прахосмукачката лежеше на едната си страна на пода.
Тя му се усмихна слабо, после го погледна, потресена.
— Рой, миличък, ти си ранен.
Той осъзна, че целият е омазан с кръвта на Джекс.
— Всичко е наред… не съм ранен, просто трябва да смъкна тези дрехи.
Зад тях двамата полицаи се усмихваха. Но в момента той не ги забеляза. Гледаше я, невероятно благодарен, че е добре. После я прегърна и я целуна по устните, притисна я в обятията си здраво, толкова здраво, сякаш искаше никога да не я пусне.
— Господи, обичам те — прошепна й. — Толкова те обичам.
— И аз те обичам — гласът й беше дрезгав и тих като на дете.
— Толкова се уплаших — каза той. — Толкова се уплаших, че нещо ти се е случило…
— Пипна ли го?
— Почти изцяло.
120
Норман Джекс гледаше навъсено Грейс. Лежеше в леглото в малката стая, с превързана дясна ръка от лакътя до мястото на отрязаната длан. На лявата му китка висеше оранжева болнична идентификационна табелка. Бледото му лице беше покрито с рани и охлузвания.
Глен Брансън стоеше зад Грейс, а в коридора отвън имаше двама полицаи.
— Норман Джекс? — попита Грейс. Беше странно да разговаря с този човек, който беше абсолютен клонинг на Брайън Бишоп, чак до прическата. Като че ли Бишоп си правеше с него майтап и се намираше едновременно на две места.
— Да — отговори той.
— Как ви е цялото име?
— Норман Джон Джекс.
Грейс го записа в бележника си.