Кир Буличов
Недостойният богатир
Иван Дегустатов вървеше през пролетната гора. Листата на брезите не се бяха развили още и острите им връхчета, насочени към земята, приличаха на увиснали какавиди на пеперуди. Изпод опадалите потъмнели ланшни иглици надзъртаха ярките трилистници на дебела мара. В краищата на смърчовите клонки бяха щръкнали стегнати, почти жълти юмручета. Откъснеш ли ги и ги стриеш между пръстите, ще разбереш, че се състоят от меки, дъхави иглици. Птиците се щуркаха и пееха, радваха се на топлината и слънцето.
— Ех, ти — каза Дегустатов на скореца, разпял се на една клонка. — Доволен си, че работниците от почивния дом са ти направили къщичка. Пееш си.
После се усмихна дяволито и се пошегува:
— Вместо да пееш, да беше взел да направиш гнездо за другаря си, за който не е останала къщичка.
Скорецът кривна глава и погледна Дегустатов с опасение.
— Шегувам се — рече Дегустатов. — Пей. Нали си птица, пей си.
Дегустатов се отби от пътечката, направена от почиващите. Пътечката беше затрупана с тъмнокафяви листа и ако тази година не присигнат почиващи, по нея ще поникне трева. Но почиващи ще дойдат, и то скоро. След седмица ще почне първа смяна и тогава Дегустатов ще се залови сериозно с директорските си задължения. Ще следи всички, да имат чисти чаршафи, да не внасят в столовата спиртни напитки, да си изтриват обущата пред входа, да не канят свои познати да преспиват в стаята им.
Дегустатов се наведе и вдигна една консервена кутия, останала от миналата година. Тя беше ръждясала, но надписът по нея все още личеше: „Риба в доматен сос“. Някъде тук наблизо трябваше да се търкаля и бутилка. Винаги близо до такива консерви се намират и бутилки, ако, разбира се, хората, които са яли и пили, не са взели бутилката да я предадат. Бутилката се намери. В нея се беше насъбрала вода и ръждиви хвойнови иглици. Дегустатов мушна кутията под един храст, за да не разваля гледката, а празната бутилка сложи в джоба на панталона си. Негово задължение беше да поддържа околната гора чиста, а дванадесетте копейки бяха награда за изпълнението на това задължение.
Гората стана по-гъста. След малко, отвъд низината, почват вече хълмовете, обрасли със смърчове. Наричат ги Гуслярска Швейцария. Тук почиващите идваха на разходка, пристигаха дори и от града. По тези хълмове можеха да се намерят също разни неща. Дегустатов не се смяташе за алчен, но беше пестелив, ценеше парата, защото знаеше как се изкарва. Когато се налагаше, можеше, без много да му мисли, да похарчи четири рубли, за да се почерпи с някой добър човек, но, виж, за собствено удоволствие не си разрешаваше подобно нещо.
Дегустатов се провря през дивите череши, напъпили вече, мина през ручея по гнилия дьнер. Само след месец ручеят почти ще пресъхне. Ще го подхранват единствено водите от кухнята и душовете. В ручея видя още една бутилка, но тя беше нащърбена и затова я захвърли в дивите череши. По тясната пътечка Дегустатов се изкачи на хълма. Въздухът беше свеж, приятно ухаещ и душата на Дегустатов се почувствува окрилена, искаше му се да прати намерената бутилка право в небето.
Преко пътеката беше паднало дърво. Голямо, криво. Дегустатов го помнеше. То растеше на склона на хълма и превъзхождаше по размери всички останали дървета наоколо.
— Ох-ох-ох! — изпъшка Дегустатов. — Ето че и на тебе ти е дошъл краят. Не очаквах толкова скоро да те подровят пролетните води.
Изглежда, дървото току-що бе паднало — младите листа не бяха дори повехнали още. Ако разполагаха с добър трактор и ако имаше път до дървото, не беше късно да го примъкнат на територията на почивния дом, да го посадят до столовата, за да хвърля сянка, и под него да могат да играят на табла, на домино. Но тук не можеш докара трактор. Дегустатов реши да помоли горския, когато нарежат дървото, да докарат дебелия пън в почивния дом. От него ще може да се направи маса за много хора.
Погълнат от тези мисли, Дегустатов вървеше край дървото, като несъзнателно броеше крачките си. Когато наброи до осемдесет и чак сезадъха, видя на края изскочилото нагоре грамадно коренище. Докато вървеше, Дегустатов изправи няколко млади дрвъчета, измъкна изпод падналото дърво притиснатите храсти — спасяваше живота на растенията.
Корените бяха толкова разклонени, че застанал до коренището, Дегустатов не можеше да погледне от другата страна да види каква яма се е получила. Предпазливо, като гледаше да не се изцапа, той се отдръпна малко настрани и надзърна в пролуките между корените. Беше се образувала грамадна яма. Дъното й не се виждаше. Сякаш дървото беше раснало над пещера, прикривайки я от дъждовете.