— Славна дружина — любезно каза дядо Ерьома.
— То се знае. На първо място сме в областта по пожарогасене.
— А как се казва твоят господар? — запита старецът Ерьома, сякаш се надяваше да срещне стар свой познат.
— Брандмайстер — изхитрува Ерик.
— Немец ли е?
— Думата е немска. А той е молдавец.
— Ами да — каза Ерьома. — Чувал съм за него. Достоен човек.
Младият стражник го погледна с уважение. Много знаеше старецът Ерьома.
— Ами Иван Юриевич не закача ли твоя господар? — зададе следващия си въпрос старецът, — не го ли безпокои с магьосническата си сила?
— Ех, че го каза — рече Ерик. И поясни: — Дори и да беше посмял, веднага ще се справят с него. Случи ли се нещо — ние веднага в съвета. Ще му отнемат почивното царство, ще го пратят да работи като теляк. Такъв вариант харесва ли ви?
— Не знам — сериозно отвърна старецът. — Не знам. Може да е за добро, а може и за зло. Нашата принцеса е годена за него. И ако той я изостави — срам и позор ще е. Но и като се ожени, добро не чакам.
— А кой играе принцесата? — запита Ерик. — Вятърничава ли е?
— Не бива да се говори така за принцесата, момче — отвърна старецът. — Тук всички ваши са вятърничави, полите им над коленете.
— А може ли да видя принцесата? — запита Ерик. — Или да почакам, докато започне киноснимането?
— Ние не сме неверници, които крият лицата на девойките. Гледай.
Като вървяха по ланшната шума и младите стръкчета на покаралата трева, старецът заведе Ерик до един прозорец, чието перденце беше спуснато, и почука по стъклото с кокалчето на пръста си.
Перденцето се отмести встрани и зад стъклото се показа неясно моминско лице.
— Отвори — каза старецът. — Трябва да ти кажа нещо.
Прозорецът се разтвори. В него девойката изглеждаше като старинен портрет в простичка рамка, от която неизказаната й красота печелеше тройно.
Тя държеше в ръка огледало с дълга дръжка и по всичко личеше, че току-що бе разресвала дългите си златисти коси, не беше успяла дори да ги оплете в плитка и сега ги придържаше да не се разпилеят. Обкръжените от черни мигли очи горяха със зелен пламък и в тях се четеше въпрос — кой и защо ме безпокои мен, такава прекрасна? Кой е този непознат рицар със златен шлем?
Редно беше Ерик да се представи, да каже кой е, защо е толкова смел. Да каже, че цени киноизкуството и особено много обича филми с участието на същата тази кинозвезда, за която другите артисти се шегуват, че се била целувала с директора на почивния дом Дегустатов, наречен господар.
Но Ерик не можеше да си спомни нито един филм с участието на тази изумителна красавица. Но дори да беше гледал петнадесет филма с нейно участие, пак не би посмял да отвори уста. Ерик се влюби. От пръв поглед. За цял живот. И това чувство пролича от очите му и от странното пребледняване на лицето.
Царедворецът Ерьома, който наблюдаваше тази сцена и беше доволен от нейния край, защото той беше опитен хитрец, надживял три държави и много други придворни, каза:
— В сърцето ли те улучиха, момче?
Ерих кимна и преглътна слюнката си. Езикът му беше пресъхнал.
— Добре — каза старецът Ерьома. — И ето тази хубавица ще омъжим за Иван Юриевич.
Старецът очакваше изблик на негодувание, че ще започнат междуособици, които бяха добре дошли за него, но в отговор Ерик, сметнал тези думи за лоша шега, рязко се обърна и се дръпна настрани, защото разбра колко е голяма пропастта между него, обикновен пожарникар в град Велики Гусляр, и московската кинозвезда, на която се обаждат по телефона известните поети Евтушенко и Ошанин, за да й прочетат новите, написани за нея стихове и поеми. Между бъдещия задочник в педагогическия институт и тази красавица, редовно участвуваща на международния кинофестивал в Кан. А за Дегустатов Ерик дори не се сети.
Но Дегустатов, чул гласове, се втурна в стаята, дръпна от прозореца принцесата, която гледаше със симпатия стройния младеж с шлем, и ядосано извика:
— Ти какво правиш тук?
Чул гласа на директора, Ерик се обърна и с отпаднал глас каза:
— Проверявам противопожарните съоръжения. Трябва да съставя акт.
Блъсната от Дегустатов, принцесата заплака, не толкова от болка, колкото от обида, защото освен баща й царя никой не смееше с пръст да докосне царската особа. За да не накърни гордостта си, старецът Ерьома каза:
— Не бива да постъпваш така, Иван Юриевич.
— Омръзнахте ми — изтърва се Дегустатов. — Ще ви предам в музея и край на всичко.