— Къде, къде? — заплашително запита старецът, все още недоволен от тона и постъпките на своя спасител.
— Не е важно — въздъхна Дегустатов, разбирайки, че нищо не може да им се обясни. Трябва да форсира работата с ковчежето и после да се отърве от цялата тази подозрителна компания.
— Господарю — докосвайки го по рамото, каза появилата се зад гърба на Дегустатов Анфиса. — Вие сте уморен. Вие сте тъжен. Да се махнем оттук.
— Аха — каза Дегустатов и видя леля Шура и Александра Евгениевна да бързат иззад храстите.
Леля Шура носеше врящия самовар, а Александра Евгениевна картонена кутия, в която имаше чашки, чинийки, пакетчета с вафли, захар на бучки, чаени лъжички и бонбони със сметанов пълнеж.
Те вървяха, широко усмихнати, и с целия си вид искаха да подчертаят гостоприемната си радост по повод пристигането на толкова скъпи гости.
— Ей сега ще пийнем чаец — с гальовен глас каза Александра Евгениевна.
— Подай ми го — каза Дегустатов, протягайки през прозореца ръце, за да поеме самовара.
— Не се безпокойте, Иван Юриевич — каза Александра Евгениевна, а леля Шура дори направи крачка назад, за да не даде самовара.
— Дай да ти помогна, лельо — каза Ерик, взе от ръцете й самовара и без да слуша по-нататъшните разговори, се качи на верандата.
Александра Евгениевна извади от картонената кутия бяла покривка и умело застла с нея билярдната маса.
— Ей сега ще си попием чаец, ще постоплим старите си кости — каза старецът Ерьома, като се изкачи на верандата след Ерик. — Колко години вече трошица не съм слагал в уста.
От коридора излезе, вече с кокошник на главата, принцеса Лсночка, съпроводена от княгиня Пустовойт. След тях се заточиха стражницитс и слугите. Наобиколили билярдната маса, те гледаха жадно как леля Шура и Александра Евгенневна нареждат чашките и разопаковат пакетчетата с вафли. Старецът Ерьома взе дори една от обвивките, помачка я в ръцете си и каза за сведение на другите:
— Виждал съм такова нещо. Нарича се пергамент, докарват го от далечни страни. На него пишат книги.
Ерик не помагаше на жените. Стоеше с каската на глава, вторачил очи в принцесата. Тя се смущаваше и отместваше поглед.
— Огладняхте ли? — попита я леля Шура. — Толкова сте младичка, а вече сте поели скитнически живот.
— Езичниците водят скитнически живот — строго каза старецът Ерьома. — А ние вярваме в бога. Ние водим заседнал живот.
— Няма бог — каза Ерик.
— Ама ние къде сме попаднали? — ядосано рече княгиня Пустовойт. — По-добре отново в пещерата.
— Ще изкараме, ще изкараме някак си — подкрепи я младият стражник. — Както сме живели, така ще изкараме и сега. Ще чакаме друг юнак. Истински.
— А може да не са останали вече истински? — запита старецът Ерьома и погледна към Ерик с надежда. Старецът страдаше от лумбаго и беше съгласен на каквато и да е интрига, само и само да не се връща при влагата.
Ерик слушаше този поразителен разговор, толкова невероятен за устата на московски артисти, и в него се надигаха съмнения. А да не говорим за леля Шура и Александра Евгениевна. Те стояха като вцепенени до масата, забравили, че трябва да наливат чая, и само мигаха на парцали.
Принцесата изслуша мнението на придворните и заплака.
— Не мога да се върна там — нареждаше тя. — Нима не ви е ясно? Сгодена съм. За Иван съм сгодена. И за мене няма връщане. Да не би да съм някоя уличница? Баща ми ще ме прокълне на оня свят.
Принцесата захлупи лице в кърпичката си. А Ерик размишляваше, че нито автобус, нито кинокамера, нито прожектори — нищо подобно не беше видял. Пък и кажете ми, колко време може да се ходи облечен в театрални костюми, без да ги свалиш?
— Остава ми само едно — продължаваше през сълзи принцесата, — да намеря по-стръмен бряг и от него да се хвърля в реката. А вие правете каквото искате. Свободни сте. Давам на всички ви свобода.
— Толкова е младичка, а как се съсипва — рече леля Шура, добра и състрадателна жена. — Сигурно им се е случила някаква неприятност на нашите мили другари.
— Ти чу ли, Шура, Иван Юриевич е обещал да се ожени за нея и я излъгал — каза Александра Евгениевна.
— Как е могъл? — възмути се леля Шура. — Че той си има жена, не са разведени, тя живее в Архангелск.
— Какво? — извика старецът Ерьома. — Жена ли, казваш?
— Чакайте, а той къде е? — запита Ерик, който не беше се оправил още с чувствата си, но гореше от желание най-напред да помогне на прекрасната девойка, а после с чувствата.
— Да, къде е той? — запита княгиня Пустовойт.
— Къде е той? — изкрещя старецът Ерьома. — Къде е този мошеник? Целува се с нея, а е женен!