Разтичаха се, подлагаха й възглавници, а един от воините си подложи гърба, за да може царкинята по-лесно да слезе от ковчега.
— Не се тревожете — каза принцесата. — Очите й сега приличаха на зелени вирове и дълбоко в тях като кротушки преминаваха златни искри. — Какво сте се разтичали. Моят юнак ще ми помогне. Княже, вземи ме със силните си ръце и ме свали долу.
Дегустатов изпълняваше всичко, вършеше го като вцепенен. Без да размисля. Но успя да скрие по-дълбоко в джоба си пръстена на девойката, който преди малко беше свалил от пръста й.
Принцесата се оказа дребничка, стигаше едва до рамото на Дегустатов, слабичка и много млада.
— На колко сте години? — запита Дегустатов, след като я свали долу.
— Принцесата подкара шестнадесетата пролет — обади се дебелата жена. — Време й е да се омъжи. А ние тебе, юнако, те чакахме с нетърпение. Колко години са минали…
— Колко?
— Трябва да са множко — рече старчето, като разтриваше ударените си места. — Ти изглеждаш доста странно, по-различен си от нас.
— А вие какво правехте тук? — Дегустатов беше отворен човек, ръководител, но сега се пообърка, пречеше му и споменът за откраднатата от принцесата целувка. Надяваше се, че никой друг освен него и принцесата не знае за това. Ех, да беше поне принцесата на двадесет и пет — тридесет години. А то шестнадесетгодишна, още ще трябва да ходи на училище, а не да се целува с възрастни мъже. Дано не стане някой скандал.
— Ние спяхме — каза принцесата.
И всички те наобиколиха Дегустатов и един през друг започнаха да му разказват за неприятностите, които са имали, защо са облечени с такива странни дрехи и се намират в гората, в тази пещера на територията на почивния дом „Гуслярски води“.
Разбра се, че това се е случило отдавна, преди няколкостотин години. Тази девойка на име Лена била дъщеря на местния феодал, на царя. Веднъж на нечий рожден ден или на друг някакъв дворцов празник поканили всички важни особи от околността, дори и гости от чужбина, но забравили да поканят една опасна жена, която по-късно, след много години, незабелязано дала на Лена отровна ябълка и поради тази причина и тя, и всички около нея заспали дълбок сън.
А друга една жена, тяхна сродница, като научила за нещастието, предсказала, че Лена ще се събуди, ако се намери рицар, който успее да проникне в пещерата и да целуне принцесата по устните.
И когато цялата тази неправдоподобна история беше разказана на Дегустатов, кой знае защо той се почувствува изведнъж по-висок, оправи си шапката, понапери се и изтърси от сакото си бучиците пръст.
— А ти как успя да победиш дракона? — попита старчето.
— Дракона ли? — учуди се Дегустатов. — Не съм виждал никакъв дракон.
— Ами че той пазеше входа за пещерата и изяждаше недостойните.
— Там нямаше дракон — каза съвсем убедително Дегустатов. — Нали щях да го видя.
— Просто да се побъркаш — възмути се дебелата жена на име княгиня Пустовойт. — Ами че той толкова години ни пречеше да спим, хъркаше и пръхтеше.
— Да — погълнат от свои мисли, рече Дегустатов. — Значи, вие нямате нито паспорти, нито документи, местожителство нямате, нищо нямате, нали?
— Как така — обади се принцесата. — Тук някъде наблизо трябва да е дворецът на моя баща. Може да е поостарял малко, но е хубав дворец, с палати, с галерии, с килии, със светли стаички горе и с домашна църква.
— Нищо подобно няма — отвърна Дегустатов. — Не знам такъв дворец. Сигурно са го разрушили още преди да постъпя тук на работа. Тук има само един дворец — моят, съвсем наблизо е. Ако, разбира се, би могъл да се нарече дворец. Вярно, електрифициран е. Борова гора, билярд, пинг-понг. Едно от челните от този род учреждения.
— Вижте какво, ваше височество — се обърна към него старчето, което, както се разбра, се наричаше камерхер Ерьома. — Възможно ли е такова нещо, да не би да има някаква грешка? Нашето царство беше голямо, стигаше чак до синьото море. Мнозина ни плащаха даждие1…
— Млъкни, старо — прекъсна го принцесата. — Иначе ще заповядам да ти отсекат главата. Щом моят годеник казва, че го няма, значи, го няма. Той сега ще ни заведе в своя дворец.
— А там ще отпразнуваме и сватбата — зарадва се княгиня Пустовойт. — Ще им се родят дечица.
От тези думи принцесата се изчерви, слугите се разтичаха, започнаха да навиват килимите и да събират в денкове дрехи и завеси.
— А къде е любимото ми пръстенче? — неочаквано се развика принцесата. — Къде е любимият ми вълшебен скъпоценен пръстен? Кой го е откраднал, докато съм спала?